Резултати от търсенето на: Иво Георгиев

Иво Георгиев: Дневникът на Хрисо

Разказ от Иво Георгиев, включен в новия му сборник „Дневникът на кралския гъделичкар“ („Лексикон“, 2017)…

Иво Георгиев: Веднъж, в Буркина Фасо

Хотелът носеше име на тракийско племе. Казаха, че бил собственост на албанец, женен за българка. Може, но това Стеф не го интересуваше много, защото беше лениво лято, хотелът луксозен, а управителката учудващо млада, стройна и излъчваща чаровна потайност. Когато тръгнаха да им покажат СПА-центъра, всички – и той, и осемте французи, които водеше, бяха обсипани от пестеливи усмивки и от някакъв много приятен мирис на колосани чаршафи, на влажно и чисто. Момичетата от центъра бяха облечени в черно като весталки, с добре поддържани нокти и с умерени дози красота и козметика по лицата…

„Исус ми прати SMS“ от Иво Георгиев – най-после – с премиера и в София

      На 13-и май, четвъртък, в Столична библиотека, в “Social Club”, от 19.00 часа, ще бъде представен сборникът с разкази на Иво Георгиев“Исус ми прати SMS” (издателство „АРС”, Благоевград, септември 2009 г.).
За автора и неговият измислен или реален свят, за неговия „иронизъм”, магически или не, ще говори редакторът на книгата – Христо Караславов…

Иво Георгиев: По стария Ахридос

По стария Ахридос
идват и си тръгват Боговете.
Боговете имат кротки имена,
но понякога след тях вонят свещено…

Иво Георгиев: Изкуството да се подреждат камъни

Подреждай камъни търпеливо,
за да слезеш навътре във себе си,
за да влиза мисълта ти – змийче
между пръстите.
За да влиза – бавно и криво…

Иво Георгиев: Мамка ти, домнуле сомнуле!

От колата до брега на язовира настъпил пет черни бръмбара. Два мъжки и три женски, но Мишо Сома даже и не ги забелязал. Макар и видимо подмладен този ден, той все пак отдавна не бил във възрастта да ахва радостно от всяка пълзяща и мърдаща твар. Просто ги настъпил без да иска. Така бил нахъсен, че две не виждал…

Иво Георгиев: Тихомир

      Тихомир бил от село Тихомир. Село на гръцката граница, в което времето било спряло още от турските времена. По малките спокойни улички пъплели спокойни малки хора и винаги се радвали, когато срещнели черен бръмбар да търкаля топче тор със задните си крака – това значело, че денят ще им спори. От селото, към света водели шест пътя, които изписвали буквата “ж“, но малко лъкатушно – така, както я изписвали тихомирските първокласници…

Иво Георгиев: Пасакалия

Уличката
за хиляден път
минава през мен
улисана,
в захилено скерцо,
разскърцва вратите,
разтваря прозорците
в три-четвърти,
прокашля минувачите,
промушва своята прошка…

Иво Георгиев: Разказ, който искаше да е друг

Веднага искам да ви кажа, че отначало този разказ беше съвсем друг, но не му провървя. Бях го публикувал в един интернет сайт, посещаван най-вече от чувствителни жени, с лек уклон към меланхолните есени и пилешко със зеленчуци и може би затова разказът започваше ето така:…

Нели Георгиева: Огниво

Стихотворение от Нели Георгиева…

Антонина Георгиева: Нова надежда

Стихотворение от Антонина Георгиева…

Нели Георгиева: Jam*

Стихотворения от Нели Георгиева…

Нели Георгиева: opus 47

Стихотворение от Нели Георгиева…

Нели Георгиева: Празното място на цяло поколение

Стихотворение от Нели Георгиева…

Нели Георгиева: Владимир

Стихотворение от Нели Георгиева…