Предлагаме ви да чуете разговор (на Валентин Дишев – от 15.01.2015 г.) с Кристин Димитрова за новата книга с поезия на Мария П. Василева „Повторения”:
Кръстопът
електронно списание за литературата като събитие и събитията в литературата
Резултати от търсенето на: Кристин Димитрова
С Кристин Димитрова и Катерина Стойкова-Клемър за „Как наказва Бог”
Предлагаме ви текста на предисловието на Кристин Димитрова към книгата на Катерина Стойкова-Клемър „Как наказва Бог” (2014, ICU Publishing), както и два разговора (на Валентин Дишев – от 13.06.2014 г.) за книгата, която ще бъде представена в Пловдив на 17 юни, от 17,30 ч., в зала на НБ Иван Вазов, като част от програмата на […]
С Кристин Димитрова за „Градината на очакванията и отсрещната врата“
Разговор с Кристин Димитрова за „Градината на очакванията и отсрещната врата“…
Кристин Димитрова: Балканският кондуктор*
Влакът се носел напред в нощта, заедно със заспалите си пътници и миризмите на пот, цигари, метал и непрани одеяла. Прозорците в коридора, замазани от многобройни пръстови отпечатъци, били полуотворени и през тях нахлували струи от задушния мрак навън. Покрай зеещите им усти прелитали силуетите на дървета, по-черни от черния въздух наоколо, острите покриви на заспали села, полуосветени навеси и бетонени стълбове с маркировки, които само железопътните служители можели да разчитат. Коридорът, разделен на две между заключените врати на спалните купета и отворените прозорци, се люлеел с неравностите на линията, гънел се на завоите, подскачал и губел ясните си очертания в далечния си край. От някъде се чувало похъркване…
Кристин Димитрова: Botev.com*
Днес всички трябва да коленичим пред Недостижимия символ на нашата Държавност и неговия Подвиг пред Отечеството – Христо Ботев. Днес, 2-ри юни, е датата на неговата Гибел. Прекосил Дунава в кораба Радецки, той тръгва с четата си на своя последен поход, към своята Околчица. Днес е ден Национален. Ден Велик. Да сведем глави. Освен това той е оставил Пример, който всички родолюбци да следват!
За тези които мислят, че Ботев е загинал на връх Вола – НЕ е вярно! Последни изследвания на историци сочат , че Геният е загинал в местността Йолковица, под връх Камарата. Българино, знай своето минало! Там той е улучен в сърцето или в челото – тук версиите на учените се разминават.
Смърт на неизвестната вражеска ръка, която покосява Героя!!!
Позор за предателския куршум!!!
Людмил Писков приключи новия постинг за блога си в първите минути от тържествения ден. Пришпорван от искрен патриотизъм с турбо-елементи на носталгия, той изпращаше редовни послания в едно интернет пространство, където група негови съмишленици от различни точки на света се съревноваваха по национална преданост…
Кристин Димитрова: Една усмивка с остри краища
Плъзгаш се по тънкия лед
на чертите му,
той те чака отдолу.
Пазачът на мътните пориви…
Кристин Димитрова: Отминаваме град Сорт*
Не си купихме билети от лотарията и изтървахме шанса си да владеем света. Автобусът ни отвежда през планините, докато осмисляме пропуска.
Кристин Димитрова: В рамката
Размествам рисунките.
Тази, която е с рамка от морска вода,
поставям отгоре…
Кристин Димитрова: Гласът
Бялото месо, подредено за шницели в правоъгълни кутийки, леко зеленееше. Един сребрист, перлено-водораслен цвят, който беше много подходящ за седефени украшения.
– Нямате ли нещо по-прясно? – попита Елисавета Манова, коректорка в няколко издателства, две от които за научна литература. Всяко едно от работните си места тя считаше за временно…
Кристин Димитрова: Пророкът, който все се правеше, че слуша
От тебе знам, че колкото и да направиш,
не е достатъчно.
От тебе знам, че тук живеем между
салама върху вестник и невидимото слънце…
Кристин Димитрова: В третата четвърт
Всички бохеми
завършват с кореми.
Червените жилки
едва задържат
очите в дупките им…
Кристин Димитрова: Глас в пустинята
Яжте, това е моята плът, пийте, това е моята кръв. Какво ли е да си умреш с толкова много способности? Даваш живот на другите и те ти искат още. Лекуваш и болните те преследват вън от приемните часове.
Кристин Димитрова: Като жури от младежки конкурс
Те са малки, като нащърбени птици,
готови да литнат –
засега не знаят къде.
Не искат да четат стиховете си,
а нали затова са дошли?
Страхът от присмех се надува…
Кристин Димитрова: Заедно
Щрак, запалката се отваря от палец с плосък нокът. Щрак, запалката се затваря. Грапавото цилиндърче до бензиновия фитил си стои недокоснато. Огънят е необходим само на този, който е решил да остане за по-дълго. Максим седеше едва от половин час, но вече се оглеждаше. Търсеше си повод да стане. Чекнеше капачето на запалката чрез най-различни пръстови акробатики, въртеше се след сервитьорките. Дамян забеляза, че дори си беше отпуснал корема – сигурен знак, че заведението повече не заслужаваше спортната му форма…
Кристин Димитрова: Дневник с вълнообразен почерк
Толкова е прозрачно и синьо-зелено
морето – като разредено мастило,
че чак към дъното става за писане,
но там пък не се чете…