водата изгребва от човека пясък
той е тишината между две сътворения
пътят който няма да измине
най-дълбокото небе пази тайната…
Кръстопът
електронно списание за литературата като събитие и събитията в литературата
Резултати от търсенето на: МИна Стоянова
юни
12
Не
коментара
Мина Стоянова: вода*
юни
09
Не
коментара
Мина Стоянова: no land*
сега е друго време. друга есен или друга зима диваните са други и вечерите зад затиснатия до стъклото студ. подредбата е друга – звездите стоят надалеч пия кафе вместо чай не ти пиша не пиша за теб…
апр.
13
Не
коментара
Мина Стоянова: семена*
в тялото на земята чужди тела сме
само онова което
между ръцете ни цъфти
е по-важно от самите нас
гледам те и в устата ти пълна с хартия пиша…
апр.
07
Не
коментара
Мина Стоянова: най-големият най-малкият град…*
най-големият най-малкият град
може да бъде поезия…
Мина Стоянова: няма земя
сега е друго време. друга есен или друга зима диваните са други и вечерите зад затиснатия до стъклото студ. подредбата е друга – звездите стоят надалеч пия кафе вместо чай не ти пиша не пиша за теб…
Мина Стоянова: лебеди в синия куфар
някой дойде и остави куфара си до мен
нали сме на гарата добави и се засмя извади синя табакера
и като се огледах видях и столовете и боята до самия ръб на стените
все сини
някъде чувам писък или просто дишане на лебед
сигурно е затворен в синия куфар почти с укор погледнах
а той пуши и изобщо не разбира от птици…
юли
08
Не
коментара
Мина Стоянова: Барселона
малка тераса
слънцето пада
и се разбива на звучни парчета…
Мина Стоянова: Преброяване на птиците
сънувах онзи поет който днес го няма
толкова отдавна че самата аз
се съмнявам в съществуването си…
Мина Стоянова: надолу
шумоленето намалява
докато остане ритмично тракане от
колела на механичен часовник…
Мина Стоянова: градът който
бяло небе черни птици като карфици студен спомен в кутиен балкон
юли
13
Не
коментара
Оля Стоянова: Висока облачност
Гледан от високо, градът е чудовище. Оттук могат да се проследят ясно контурите на тази най-подробна карта на отчаянието – задънени улици и отвесни стени, пусти каньони, бели петна и строежи, подобни на незараснали рани. Между четвъртия и петия етаж той спира да си поеме дъх и хвърля поглед през прозореца. Небето е сиво, декемврийско […]
юли
03
Не
коментара
Оля Стоянова: Решение за кризата в Близкия Изток
Разказ, включен в книгата с разкази на Оля Стоянова „Висока облачност“ (05.2017 г., „Жанет 45“).
дек.
09
Не
коментара
Номинации за Националната награда за поезия „Иван Николов“ 2013
(по азбучен ред на имената на авторите)
Амелия Личева. Трябва да се види. София: Сонм, 2012
Валентин Дишев. Маргьорит (и други регистри). АРС, 2013
Диана Иванова. Басма и габардин. Пловдив: Жанет 45, 2013
Иво Рафаилов. Изброими изкушения. София: Пергамент, 2013
Йордан Ефтимов. Сърцето не е създател. София: Смол Стейшънс Прес, 2013
Оля Стоянова. Улица Щастие. Пловдив: Жанет 45, 2013
Илеана Стоянова: Отключване на стаите
Цикъл стихове от Илеана Стоянова…
май
09
Не
коментара
Оля Стоянова: Смях
Когато застава пред вратата вкъщи, той си дава сметка, че се е ухилил като идиот. Звъни настойчиво и продължава да се усмихва. Знае, че жена му автоматично поглежда през шпионката – даже, когато очаква да се прибере от училище деветгодишният им син, който няма как да попадне в полезрението ѝ.
Ето – сега се чува шум, струва му се, че забелязва движение зад вратата и знае, че тя е там и го гледа. А той се хили като ряпа. Като си помисли как изглежда в нейните очи, му става още по-смешно.
Тя обаче се бави зад вратата. Той за момент си представя обърканото ѝ изражение. После вратата се отваря рязко и тя е там. Изражението също.
