Резултати от търсенето на: МИна Стоянова

Мина Стоянова: вода*

водата изгребва от човека пясък
той е тишината между две сътворения
пътят който няма да измине
най-дълбокото небе пази тайната…

Мина Стоянова: no land*

сега е друго време. друга есен или друга зима диваните са други и вечерите зад затиснатия до стъклото студ. подредбата е друга – звездите стоят надалеч пия кафе вместо чай не ти пиша не пиша за теб…

Мина Стоянова: семена*

в тялото на земята чужди тела сме
само онова което
между ръцете ни цъфти
е по-важно от самите нас
гледам те и в устата ти пълна с хартия пиша…

Мина Стоянова: най-големият най-малкият град…*

най-големият най-малкият град
може да бъде поезия…

Мина Стоянова: няма земя

сега е друго време. друга есен или друга зима диваните са други и вечерите зад затиснатия до стъклото студ. подредбата е друга – звездите стоят надалеч пия кафе вместо чай не ти пиша не пиша за теб…

Мина Стоянова: лебеди в синия куфар

някой дойде и остави куфара си до мен
нали сме на гарата добави и се засмя извади синя табакера
и като се огледах видях и столовете и боята до самия ръб на стените
все сини
някъде чувам писък или просто дишане на лебед
сигурно е затворен в синия куфар почти с укор погледнах
а той пуши и изобщо не разбира от птици…

Мина Стоянова: Барселона

малка тераса
слънцето пада
и се разбива на звучни парчета…

Мина Стоянова: Преброяване на птиците

сънувах онзи поет който днес го няма
толкова отдавна че самата аз
се съмнявам в съществуването си…

Мина Стоянова: надолу

шумоленето намалява
докато остане ритмично тракане от
колела на механичен часовник…

Мина Стоянова: градът който

бяло небе черни птици като карфици студен спомен в кутиен балкон

Номинации за Националната награда за поезия „Иван Николов“ 2013

(по азбучен ред на имената на авторите)
Амелия Личева. Трябва да се види. София: Сонм, 2012
Валентин Дишев. Маргьорит (и други регистри). АРС, 2013
Диана Иванова. Басма и габардин. Пловдив: Жанет 45, 2013
Иво Рафаилов. Изброими изкушения. София: Пергамент, 2013
Йордан Ефтимов. Сърцето не е създател. София: Смол Стейшънс Прес, 2013
Оля Стоянова. Улица Щастие. Пловдив: Жанет 45, 2013

Илеана Стоянова: Отключване на стаите

Цикъл стихове от Илеана Стоянова…

Оля Стоянова: Смях

  Когато застава пред вратата вкъщи, той си дава сметка, че се е ухилил като идиот. Звъни настойчиво и продължава да се усмихва. Знае, че жена му автоматично поглежда през шпионката – даже, когато очаква да се прибере от училище деветгодишният им син, който няма как да попадне в полезрението ѝ.
  Ето – сега се чува шум, струва му се, че забелязва движение зад вратата и знае, че тя е там и го гледа. А той се хили като ряпа. Като си помисли как изглежда в нейните очи, му става още по-смешно.
  Тя обаче се бави зад вратата. Той за момент си представя обърканото ѝ изражение. После вратата се отваря рязко и тя е там. Изражението също.

„градове сме, а после пустини“

Мина Стоянова: „Беше ми много трудно, докато стигна до този момент, докато се реша, че ще бъде книга и ще се фиксира по този начин, по какъвто и да било начин… и че от всичко, което съм писала, ще остане само книга… много е конфликтно. Езикът повече ми харесва, когато е витален, като въздуха и винаги може да се мине отвъд него. В книгата винаги има едно „оставане завинаги“, но знам, че няма друг начин. Езикът е обречен, винаги… и ние край него.
      За стихове ме „зареждат“ и най-малките неща – минималистични, детайлни… Може да е само звук или картина, рисувана някъде от някого… Животът в самостоятелните му, отделни моменти…
      Отговорът е в книгата…“.
      Отговорът, който прочетохме, едва ли може да разсее страховете на Мина Стоянова от о-пределяне и застиналост (това са нейни страхове…). Но едно е сигурно – този отговор заслужава да бъде изслушан много, много внимателно.

Награда „Книга на годината“-2010

Вече можем да обявим резултатите от анкетата-конкурс „Книга на годината“, започнат на 17 декември в електронното списание за литература „Кръстопът“ и финализиран днес (със съдействието на сътрудници от Фондация Liber). Те обобщават мненията, номинирали книги в съответната тема в „Кръстопът, разговорите в „Годината – поглед през рамо“ в DICTUM и директна телефонна и мейл-анкета, осъществена в последната седмица (повече за методологията, подробности и някои подсказки за възможни анализи и интерпретации можете да прочетете под първата – официална – част от тази публикация…