Резултати от търсенето на: мария липискова

Мария Липискова: *** (всичко остава същото…)

Стихотворението на Мария Липискова е включено в новата ѝ книга с поезия „Хирошима моя“ (Същности, 2017 г.)

Мария Липискова: Неосветеността на смъртта

Стихотворението на Мария Липискова е включено в новата ѝ книга с поезия „Хирошима моя“ (Същности, 2017 г.)

Мария Липискова: Негативни изображения*

      Изтънявам от страх, превръщам се в процеп или фотографска лента. Някои части от тялото ми се проявяват, други са осветени и се заличават. Оставям очертанията на предметите от миналата вечер да плуват в стаята. Там има по-млада жена, движенията ѝ: върви на зиг-заг между предметите от миналата вечер, прибира ги, мести ги, простира едно лятно (оранжево) одеало, оставя няколко думи върху нощното си шкафче…

Мария Липискова: Пуснато на бързи обороти*

      По-късно вечерта, в един от дните, може да се казва Джон, не точно Ленън, може би Маклоклин. Снима се всеки ден, на бързи обороти, седем години. Времето от всеки ден в тези седем години: в секунда 32 (без коса) в 25 секунда (с дълга коса) и на 27 (с татуировка от вътрешната страна на ръката). Времето разместено е (и на бързи обороти) се появяват безкрайните ягодови полета. Като тунел на английско метро сред тях са налягали кукли (с човешките си тела, които са розови) и когато наведеш (телата им) казват “мама”. Той не им пуска музика (сред безкрайните ягодови полета), които пуснати на бързи обороти напомнят на английското метро. Или тя се повтаря само в един текст (напомнящ му с една дума) снимките на всеки ден (текстът е на piano magic). Подобно на ням филм направен през 30-те, където куклите (с блузите си), превръщат се (удължават се) в неговите рокли…

Мария Липискова: За буквите ни

Тя можеше да преброи до пет имена на букви, а той говореше четирите световни езика. Играеха на как с думите се правят неща…

Мария Липискова: Точно тази поза

ще заема това пространство. Ще се свия вътреутробно.Точно тази поза ще заема: вътреутробието е като матрица с вдлъбнатини, където да сложиш главата си, тялото, стъпалата. И думите ще станат вътреутробни. Ще преминат пространството, ще го деформират. Те сами ще се деформират…

Мария Липискова: Ритъм, Story: клетка № 2*

Тук са заглавията, които закачам с щипките: Story, Мая и Мартин за оцветяване. Ритъм. Мирисът на желязо, рамки и въжета по пода. Наричам го клетка №2. Не мога да дишам…

Мария Липискова: German*

Дойде с червена тениска, избеляла, с олющена щампа на жена, някъде към 60-те, 70-те, актриса, възможно да е била хипи преди, вече абсолютно неразпознаваема на фона на мръсното червено. Беше пътувал два часа, идваше от Слънчев бряг, съвсем слаб, с огромната си черна коса, която приглаждаше силно от притеснение.

Мария Липискова: Несъзнавано за една ръка

Бавната ръка е тази, която пише. Наричана още Болинка. Болинка пише с две други ръце, с много дълги пръсти, които следваха за психолози в Германия. Тези, които учат за психолози в Германия казват, че там ги подбират с много дълги пръсти. Ръцете с дългите пръсти имат френско потекло: Греноар. Всеки ден в Бавария (където си поддържат добре ръцете), ги подрязват, за да не пораснат прекалено…

Мария Липискова: Езици и вкусове*

Английският вкус бледожълта миниатюра следобед с майката (тя знаеше че е мъртва) в градината с чайните рози и жълто-синя шапка и после с Елиът беше по-свободна.

Вкусът към френския си оставаше изгубено време да погледне фаровете. Игралната зала (на Гог) затворена с патологичните светлини, кръжащи наоколо оголени крушки, надвесени над масите за билярд и още в началото на обладаване…

Мария Липискова: Къпещите се

      Стъкло не съществува в тълкуване на сънищата. И затова можем да го сложим в широко отворените си очи. Шумът от апарата се чува: 1936. Лента с няколко къдъра толкова забавени, че застиват: три жени, жълто. Кожата от жълтото (което е време) е протрило части около глезените, слабините, устата…

Мария Калинова – лауреат на една от Годишните награди на Академия Liber

      Мария Калинова – за „Подножието на вечерята“ (“Алтера″, София, 2008 г.) – е първият носител на „Годишната награда на Академия Liber за втора издадена поетична книга“.       Церемонията по връчването на наградата (почетен знак и 2000 лева) ще бъде тази събота (31.10.2009 г.), от 16:00 часа, в Галерия „Кръг+“ (на ул. „Будапеща“ № 5 в София). […]

Литературно възпоменание за Ваня Константинова

В този час в галерия „Червената точка“ в София започва срещата, по време на която приятели и съмишленици ще четат текстове на и за Ваня Константинова. Своето участие са заявили Божидар Пангелов, Бояна Петкова, Валентин Дишев, Васил Прасков, Весела Кучева, Весела Радева, Георги Милев, Левена Филчева, Мария Липискова, Милена Милева, Нели Добринова, Радослав Чичев, Силвия Томова, Цветелина Георгиева, Яна Копчева, Яна Монева

Поезия срещу войната – антология

Творби на 101 автори, от които почти 80 са български поети – както знакови за съвременната ни поезия като Георги Господинов, Борис Христов и Цочо Бояджиев, така и млади, но вече разпознаваеми автори, а също и такива, които тепърва изграждат своето име – са включени в антологията „Поезия срещу войната“…

Извeстни са заглавията на книгите, номинирани за Национална награда за поезия „Иван Николов“

Извeстни са заглавията на книгите, номинирани за Национална награда за поезия „Иван Николов“ – 2014…