Живея в столицата. Продавам вестници. Това е нещо като печат. Аз съм съседа дето живее на петия етаж, изхвърля си боклука в черен найлонов чувал всяка сряда и събота, и по принцип е съвсем тих. И съм оня, дето продава вестници наблизо…
Кръстопът
на световете ГЛОСИ, DICTUM, Поречия, АРС и приятели; списание за литература и хора.
Search Results for: цветелина георгиева
Цветелина Георгиева: Панделка
Бяхме недоволни и абсурдни. Мотаехме се. На градус. На скорост. В опити да не изглеждаме толкова обикновени колкото ни се струваха всички останали. Будехме се само в краен случай. Сънувахме. Искахме. Мятахме се. Боговете ни замеряха с мълнии, а на нас не ни пукаше и палехме цигари. Бяхме безопасни. Природно чисти. Събирахме ларви и ги рециклирахме…
“Кръстопът”: СПИСАНИЕТО - БРОЙ 16 (година II, бр. 5) - СЪДЪРЖАНИЕ
Съдържание на брой 16 (година II, бр.5) на eлектронното списание за литература “Кръстопът” - по раздели (авторите във всеки от тях са подредени по азбучен ред на имената) и категории… Броят включва публикациите, направени в “Кръстопът” от 07.05.2010 г. до 04.06.2010 година…
Цветелина Георгиева: Приказки разни
По философия си взех изпита защото подсказах на колега. Стагирит бил Аристотел, кой да предположи само! Ако подсказвах по-тихо, нямаше да се измъкна така леко. И липсата на опит да помогне веднъж. А щях да говоря за Кант. Kатегорически императив. Голяма работа. Не прави на другите това, което… Моят императив – абе, не им прави нищо, на тях и без това не им пука.
Цветелина Георгиева: Да се наричаш Сахара
Да се наричаш Сахара означава да се родиш с крясъците на някого, с проклятията, със сълзите, с обичта, която по-късно няма да се промени, и след по-късно също няма и ще се разлива по вените ти, за да изпълва с топлина всяко ледено късче ежедневие. Означава да разглеждаш любопитно нещата около себе си и да искаш да докоснеш всичко, само за да провериш дали е направено от захар. И когато откриваш, че не е, да продължаваш да търсиш. Не защото така трябва, а просто защото. Означава да не спираш да плачеш понякога, и не за друго, а защото песъчинки са се наместили в гърлото ти и дразнят до сълзи…
“Кръстопът”: СПИСАНИЕТО - БРОЙ 13 (година II, бр. 2) - СЪДЪРЖАНИЕ
Съдържание на брой 13 (година II, бр.2) на eлектронното списание за литература “Кръстопът” - по раздели (авторите във всеки от тях са подредени по азбучен ред на имената) и категории…
Цветелина Георгиева: Наред
Баща му беше моряк. Идваше в униформа и си заминаваше в униформа. Такъв го помнеше. В рамката на вратата, готов да замине. Накрая остана някъде по моретата. Не си дойде. Майка му плачеше, а той беше доволен, защото отдавна беше разбрал, че мястото на баща му винаги е било далече от тях. Спомни си, че докато я утешаваше ѝ обеща никога да не я оставя. Беше от онези обещания, които правим защото моментът го изисква, а всъщност никога нямаме намерение да изпълним. Дадено в спалнята, сред вещите на непознат човек и тапети, пропити от отдавна отминали усещания и сол…
Цветелина Георгиева: Къщата, над която не спираше да вали
Съвсем в центъра на града има квартал, където къщите са строени в малки симпатични квадрати, улиците са широки и чисти, а по тях се извървяват стотици хора. Кварталът е сравнително тих и не се отличава с абсолютно нищо. Освен с една къща. Някога хората в града ѝ обръщаха внимание, после постепенно свикнаха с нея и [...]
Списанието - брой 6 - съдържание
Съдържание на брой 6 на електронното списание “Кръстопът” - по раздели (авторите във всеки от тях са подредени по азбучен ред на имената) и категории…
Цветелина Георгиева: Беда
Веско знаеше как да се радва на живота. Беше щастлив. Живееше обикновено, имаше жена, две деца и куче, което отдавна беше пораснало и загубило вниманието на децата, така че се налагаше той да го развежда из квартала. Харесваше му. Имаше си и къща с наполовина изплатена ипотека, малък двор пред нея, средно висока заплата и дори кола (не от скъпите, но здрава). Живееше нормално, спеше спокойно, нямаше вредни навици. Когато се случи нещастието…
