Tag Archives: българска литература

Момчил Миланов: Някъде другаде

[…] Представям си го как слиза от такси (да, надали е пристигнал с ладия) и бърза да отиде към багажника, да отвори входната врата и да я подпре с първия куфар и да започне да вади останалите, а после да ги стоварва на прага на жилищната сграда, с нетърпението на новодошъл. […]

Момчил Миланов: Малко минало

[…] Но вие даже не сте го опитал!
Съм, съм, и още как! С двата крака газя в него, дори в момента.
А, разбрах, вие сте от онези, които искат да забравят. Чакайте да ви покажа, имам и друго. Очите му светнаха с налуден блясък. […]

Елена Ташева: Читатели

Стихотворение на Елена Ташева

Яница Радева: Лаокоон

[…] но силата му не стига за много,
само за това:

да вдигне сина си високо –
толкова,
че да види,
тъмното е до време […]

Северина Плачкова: момченцето

[…] семейството
държи да остане
анонимно […]

Антония Апостолова: „Нас, които ни няма“ (втора глава)

Откъс от „Нас, които ни няма“ на Антония Апостолова

Чавдар Ценов: „Старецът трябва да умре“ (откъс)

Откъс от повестта „Старецът трябва да умре“ на Чавдар Ценов

Здравка Евтимова: Която не се забравя

Разказ от Здравка Евтимова

Людмила Балабанова: градината

[…] ябълката е само цъфнало дърво
преди да се превърне в изкушение […]

Елена Ташева: След шейсет години

Стихотворение на Елена Ташева

Александър Димитров: Буца

[…] за да ражда,
земята трябва да е раздробена […]

Яница Радева: Тебешир за небе

[…] дума, която не цъфти и не увяхва,
но винаги присъства.
Коя е тази дума? […]

Северина Плачкова: всяка вечер

[…] след нас
два празни балкона
продължават да повтарят […]

Даница Христова: Занимания по дълголетие

   Една вечер, тъкмо след като Екатерина беше вечеряла, на вратата на Алексей Волков се позвъни.    Мъжът седеше по домашен халат и пантофи, с очила, кацнали на самия връх на носа му, и гледаше телевизия в дневната. На моменти се унасяше в мисли и по-скоро телевизорът гледаше него. Наскоро беше видял реклама за премиерното излъчване на […]

Антония Апостолова: „Нас, които ни няма“ (първа глава)

Откъс от „Нас, които ни няма“ на Антония Апостолова