[…] Представям си го как слиза от такси (да, надали е пристигнал с ладия) и бърза да отиде към багажника, да отвори входната врата и да я подпре с първия куфар и да започне да вади останалите, а после да ги стоварва на прага на жилищната сграда, с нетърпението на новодошъл. […]
Кръстопът
електронно списание за литературата като събитие и събитията в литературата
Tag Archives: българска литература
Момчил Миланов: Малко минало
[…] Но вие даже не сте го опитал!
Съм, съм, и още как! С двата крака газя в него, дори в момента.
А, разбрах, вие сте от онези, които искат да забравят. Чакайте да ви покажа, имам и друго. Очите му светнаха с налуден блясък. […]
Яница Радева: Лаокоон
[…] но силата му не стига за много,
само за това:
да вдигне сина си високо –
толкова,
че да види,
тъмното е до време […]
Антония Апостолова: „Нас, които ни няма“ (втора глава)
Откъс от „Нас, които ни няма“ на Антония Апостолова
Чавдар Ценов: „Старецът трябва да умре“ (откъс)
Откъс от повестта „Старецът трябва да умре“ на Чавдар Ценов
Людмила Балабанова: градината
[…] ябълката е само цъфнало дърво
преди да се превърне в изкушение […]
Яница Радева: Тебешир за небе
[…] дума, която не цъфти и не увяхва,
но винаги присъства.
Коя е тази дума? […]
Северина Плачкова: всяка вечер
[…] след нас
два празни балкона
продължават да повтарят […]
Даница Христова: Занимания по дълголетие
Една вечер, тъкмо след като Екатерина беше вечеряла, на вратата на Алексей Волков се позвъни. Мъжът седеше по домашен халат и пантофи, с очила, кацнали на самия връх на носа му, и гледаше телевизия в дневната. На моменти се унасяше в мисли и по-скоро телевизорът гледаше него. Наскоро беше видял реклама за премиерното излъчване на […]
Антония Апостолова: „Нас, които ни няма“ (първа глава)
Откъс от „Нас, които ни няма“ на Антония Апостолова