Tag Archives: българска поезия

Мария Куманова: Позволих му да умре

(…) че друг му е кислородът
че друг му е животът. накратко (…)

Иван С. Вълев: Тъжен сезон

[…] макар и не така
жесток като април […]

Йоана Стоянова: *** (егото ми е ронливо…)

[…] само сезони, животни
бактерии
аромати […]

Станимир Семерджиев: *** (злото води зло на каишка…)

[…]
родословното дърво на мъката расте

Иван С. Вълев: *** (Слънцето внезапно засиява…)

[…] И само името ти,
което може да
пречупи светлината
на съставните ѝ части […]

Йоана Стоянова: *** (Жената със синя рокля от отсрещния блок…)

[…] танцът увисна на забравения си скелет
булевардът нахлу безцеремонно
счупи ставите на блока […]

Станимир Семерджиев: *** (носим се бавно…)

[…] ще напоим надеждите за вечност […]

Ралица Красимирова: *** (Трактори орат въздуха…)

[…] в гроба на тази жена няма нищо
моля се да я сънувам […]

Албена Тодорова: Ъ

[…] Не те лови ни сън, нито път, нито съд, нито ръб. […]

Ралица Красимирова: Напрегнато любовно изявление

[…] Прогнозите са бездиханни. Всичко мълчи и чака да кажеш. […]

Албена Тодорова: Щ

[…] Понякога щастие.
Понякога щипване по носа или по пищяла. […]