Две целувки и един Декарт – стигаха му, когато беше на шестнайсет. След години една целувка и Декарт, само Декарт на квадрат, а галактиката върти ръкави обезводнена, като риза, отдавна простряна на слънце. До нея можеше да съхне и тази истина, ако не беше ароматът на липите. Така ухаеше и жена му…
Кръстопът
електронно списание за литературата като събитие и събитията в литературата
Tag Archives: Валентина Плачкинова
авг.
19
NO
коментара
Валентина Плачкинова: Софи
Ако можеха да мръднат, ех, ако можеха…но как…ръцете им – пазарски чанти, увиснали и тежки, като облаците, дето ги ръси небето, което точно днес е сиво, каменносиво, като плоча над тази спирка – най-обикновена спирка, на която чакаш автобуса, а той все не идва, и по-добре, иначе кой ще се качи в него, нали всички са статуи и не могат да мръднат…
апр.
19
NO
коментара
Валентина Плачкинова: Киароскуро
Едно задавено „купувам я” се протегна край ухото ми и колебливо увисна там. Мъжът стоеше зад мене и чувах дъха му – някакъв хленч, хрип, който едва-едва се подава навън, а после се връща безсилен със следващото болезнено вдишване…
„Котката на Шрьодингер“ и „Тлеещи фитили“ с премиери в София
Утре, 05.10.2009 г. (четвъртък), в Галерия“Кръг+“ (София, ул. „Будапеща“ № 5), от 18:00 часа, продължават срещите с литературата, включени в програмата на тазгодишните „Фестивални дни „Глоси“ -октомври-ноември“ – с представяне на книгите „Котката на Шрьодингер“ и „Тлеещи фитили“
„Тлеещи фитили“ на Валентина Плачкинова – премиера
Като част от „Майски салон на изкуствата – 2009“, на 15. 05. 2009 г., от 18:00 часа, в концертното студио на Радио Варна, ще се състои премиерата на книгата „Тлеещи фитили“ („Захарий Стоянов“, 2009 г.) от Валентина Плачкинова…
Левена Филчева, Валентин Дишев, Валентина Плачкинова: С болка*
Надушвам отдалеч онова главоболие, от което ми идва да си откъсна главата със самоотвержена захапка на протезите и да я натикам в най-тесния вътрешен джоб на единствения си смокинг…
Валентина Плачкинова: Въпреки кръвта
Отдавна го държеше на прицел, пръстът му галеше спусъка – отначало нежно, после по-рязко, задържаше, отпускаше, сърцето му биеше учестено и той последва ритъма му – туп – натиск, туп-туп – два последователни, обираше празния ход, докато срещне отпор, отпускаше и пак, и пак… От години Али чакаше този миг и ето – срещу него, на десетина метра, мъжът беше приклекнал над трупа на мечка. Сигурно скоро я беше убил и сега се наслаждаваше на трофея, по лицето му играеше усмивка – вече си представяше как ще се хвали пред приятелите си. Али го познаваше и ей тази усмивка най-много го дразнеше, затова леко присвиваше очи и местеше мерника към устата му…
