[…] така кротко ме затрупа
така тихо те обикнах
аз – твоят снежен човек
ти – снежният ми ангел
Кръстопът
електронно списание за литературата като събитие и събитията в литературата
Tag Archives: Вангел Имреоров
дек.
13
NO
коментара
Вангел Имреоров: *** (онази вечер…)
дек.
03
NO
коментара
Вангел Имреоров: *** (като дете обичах…)
[…] харесваше ми да оставям
знака за въпрос,
без да има въпрос.
просто така
като ключ без врата […]
сеп.
27
NO
коментара
София ГлосиФест – есен/2020, 10-а фестивална вечер
Ако с натискане на десния бутон на „мишката” на компютъра Ви (или с докосване на екрана на телефона или таблета Ви) последвате вградения в тези думи хиперлинк, ще можете да визуализирате пълния текст на книгата на екрана на Вашето устройство (или изтеглите .pdf, от който да я прочетете и препрочитате).
юни
16
NO
коментара
Е-книга: „Зоната“ (антология за съвременна българска поезия, т.1)
Ако с натискане на десния бутон на „мишката” на компютъра Ви (или с докосване на екрана на телефона или таблета Ви) последвате вградения в тези думи хиперлинк, ще можете да визуализирате пълния текст на книгата на екрана на Вашето устройство (или изтеглите .pdf, от който да я прочетете и препрочитате).
окт.
17
NO
коментара
Вангел Имреоров: Миналото се прибира в теб
Стихотворението е включено в дебютната стихосбирка на Вангел Имреоров „Напускане на спомена” („Жанет 45“, юли 2017, редактор е Аксиния Михайлова, оформлението е на Люба Халева).
авг.
15
NO
коментара
Вангел Имреоров: попивам нежност
Стихотворението е включено в дебютната стихосбирка на Вангел Имреоров „Напускане на спомена” („Жанет 45“, юли 2017, редактор е Аксиния Михайлова, оформлението е на Люба Халева).
авг.
13
NO
коментара
Вангел Имреоров: когато ме попитат на колко съм години
Стихотворението е включено в дебютната стихосбирка на Вангел Имреоров „Напускане на спомена” („Жанет 45“, юли 2017, редактор е Аксиния Михайлова, оформлението е на Люба Халева).
Вангел Имреоров: тъгата сменя сезони
Стихотворение от Вангел Имреоров…
Вангел Имреоров: Неделя
събирам се в кожата си,
играя си с бавната светлина.
а тя влиза:
през мен, през прозореца, през къщите,
по реката и между пръстите на децата…
