Вървя по премълчани думи.
Под скулите изтръпва миналото.
Ще се хвърля в меката пръст
между рохките стъпки на дядо
и прасковата, засадена за мен.
Още една есен след лято,
в което ме нямаше.
Кръстопът
електронно списание за литературата като събитие и събитията в литературата
Tag Archives: Ванина Димова
Ванина Димова: Дворът
ное.
14
NO
коментара
Ванина Димова: Ферментирам
Заваля по тъмно.
Колко такива вечери са нужни, за да
повярвам в есента ?
Студено и крайно време е.
