Tag Archives: Ваня Константинова

Ваня Константинова: Картографът*

Тънките линии, изисканите черти и неяснотата на обрисуваните местности са неговото предизвикателство. Калта, сипеите и поддаващият под стъпките торф – удоволствието вкусът да е земен. Картографията е близка до живописта и все пак различна – рисуваш един обект, страстно и преклонено, внимателно и с боязън, ядосано понякога, но в повечето случаи нежно – майката…

Ваня Константинова: Плетивото*

Научил се е вече да плете и, осъзнавайки двусмисленото усещане за изненада от нещо най-после постигнато, озадачаваща смесица от задоволство и необяснима тъга, се натъква на фундаменталния въпрос, който всеки дебютант неминуемо си задава, а именно – какво точно да изплете? Това все пак ще бъде първото му произведение, нещо като творчески манифест, категорична заявка на един, макар и новопоявил се, но зрял и осъзнат автор, достигнал до същността на изчистения и премислен изказ, освободен от излишни подробности и ненужни натрупвания, които се забелязват при някои, чиято творческа концепция така и си остава неизяснена докрай…

Ваня Константинова: Сватбата на брат ми*

Когато бяхме много малки, от време на време аз ходех да спя у брат ми, а понякога брат ми идваше да спи у нас. Една вечер Нашата баба видя, че чете Библията, преди да заспи. Той каза, че другата му баба, която беше адвентистка от седмия ден или нещо подобно и много религиозна, му е обяснила, че става страшно ако не го прави преди да заспи всяка вечер, и със сигурност ще гори в ада. Тогава Нашата баба каза, че това е пълна глупост. Но брат ми се боеше панически от всичко, така че попита: “Тогава Талмуда ли да чета, бабо?”, а Нашата баба се засмя и каза: “И това е пълна глупост. Чети Хофман”. После изгаси лампата…

Ваня Константинова: Думигълтач

Пия думите, които се носят
с препъване от планината по стръмното,
атмосферни явления,
групирани в край под форма на облаци…

Ваня Константинова: Strada Stretta*

Ако те седят и не знаят какво да правят поради липса на предварителен план и сутрешни намерения или поради невъзможност да установят желанията, тъй като са глупави по рождение и всички от семейството им са все такива, и това е традиция, призната им по право от поколения насам, би било обяснимо, че не правят нищо, но не е точно така и тя ги забелязва в поглъщащата прохлада на тъмната врата, заслепена от яркото слънце и почти напълно обезсилена от жега и влага, които в съчетание създават илюзията…

Девет дни – три премиери

В следващите девет дни предстоят премиерите на три книги от автори, представени в първите два броя на „Кръстопът“…

Божидар Пангелов: Алжир*

Тя е изискана…
Когато минава
се олюляват дърветата.
Отминава.
Не оставя дори трапчинка
от бузата си.
Понякога спира
(навярно случайно).
И дори си повдига ръката
(да целуна…)…

Ваня Константинова: Маа Джонг*

      Как и защо бе избран точно той измежду хиляди други играчи, които играеха дилетантски за удоволствие и разтуха, а някои и за пари, из многобройните домове в страната, никога не разбра. А и не си зададе този въпрос, защото волята на Учителите не подлежеше на обсъждане и изключваше всяко любопитство…

Ваня Константинова: Ща

малките неща
са също толкова малко важни колкото
големите неща
колкото и всички други не-ща
важни са само онези ща
които Езикът избира за изричане…

Литературен празник „Глоси“ – 06.12.2008, НДК – част 1

     На 06.12. 2008 г., в НДК, като част от културната програма на XVII Международен панаир на книгата и като поредното събитие на Национален литературен фестивал „Глоси“, се състоя Литературният празник „Глоси“. Предлагаме ви видео от първата му част – представянето на книгите „Юфка и нафора“ на Филип Кабакян, „Ос“ на Левена Филчева, „Жола и […]

Владимир Левчев: Поетите от „Глоси“

    Поетът Валентин Дишев ми даде 10 апетитни малки книжки – джобен формат – цялата продукция на библиотека “Глоси” за 2008-а година. Не знаех нищо за авторите. В книгите нямаше техни биографични бележки или снимки. Само издателството – “Арс” и мястото на публикация – Благоевград.      Вероятно първият въпрос, който незапознатият читател би си задал, […]