Както скитах край брега на релсово-бидонено-бананения док аз седнах под
могъщата сянка на един локомотив от „Южен Пасúфик” да погледам
залеза над хълмовете с къщите-кутии и да плача.
Джек Керуак до мене седна на разбит къс ръждива релса, съучастник,
мислехме едни и същи мисли за душата, мрачни меланхолни тъжнооки
сред чепатите метални коренища на гора от машинарии.