Изтънявам от страх, превръщам се в процеп или фотографска лента. Някои части от тялото ми се проявяват, други са осветени и се заличават. Оставям очертанията на предметите от миналата вечер да плуват в стаята. Там има по-млада жена, движенията ѝ: върви на зиг-заг между предметите от миналата вечер, прибира ги, мести ги, простира едно лятно (оранжево) одеало, оставя няколко думи върху нощното си шкафче…
Кръстопът
електронно списание за литературата като събитие и събитията в литературата
Tag Archives: „Дама“
апр.
29
NO
коментара
Мария Липискова: Пуснато на бързи обороти*
По-късно вечерта, в един от дните, може да се казва Джон, не точно Ленън, може би Маклоклин. Снима се всеки ден, на бързи обороти, седем години. Времето от всеки ден в тези седем години: в секунда 32 (без коса) в 25 секунда (с дълга коса) и на 27 (с татуировка от вътрешната страна на ръката). Времето разместено е (и на бързи обороти) се появяват безкрайните ягодови полета. Като тунел на английско метро сред тях са налягали кукли (с човешките си тела, които са розови) и когато наведеш (телата им) казват “мама”. Той не им пуска музика (сред безкрайните ягодови полета), които пуснати на бързи обороти напомнят на английското метро. Или тя се повтаря само в един текст (напомнящ му с една дума) снимките на всеки ден (текстът е на piano magic). Подобно на ням филм направен през 30-те, където куклите (с блузите си), превръщат се (удължават се) в неговите рокли…
ное.
18
NO
коментара
Мария Липискова: German*
Дойде с червена тениска, избеляла, с олющена щампа на жена, някъде към 60-те, 70-те, актриса, възможно да е била хипи преди, вече абсолютно неразпознаваема на фона на мръсното червено. Беше пътувал два часа, идваше от Слънчев бряг, съвсем слаб, с огромната си черна коса, която приглаждаше силно от притеснение.
