Познавам тази жена. За малко да го изрече. Както се е отпуснал във фотьойла и мързеливо наблюдава екрана. Да, обаче каза, вместо това. Просто едно „да“, което стигна до нея и тя въпросително го погледна с дясното си око.
Беше съвсем малък. Чакаше асансьора в онази тъмна сграда, която миришеше на риба и урина, с изпочупените пощенски кутии и железни врати. От етажите се носеха гласове, музика, чегъртане… чуваше походките на хората, обути в меки, залепващи по пода чехли. После звуковете се смесваха, в ушите му нахлуваше какафония, а в черепа трепкаше страх…
ПЪТНИ ЗНАЦИ:
За визуализирането на сайта
Ако имате проблеми, свързани с навигацията в сайта, неговия "изглед" или ако нещо не Ви харесва, или имате препоръки и мнение, молим Ви, пишете ни на arsmedia@mail.bg . Благодарим Ви.
