(…) И после съжалението, че лесно съм пропуснал откога
търпеливо съпровождат кораба от двете му страни. (…)
Кръстопът
електронно списание за литературата като събитие и събитията в литературата
Tag Archives: електронно списание за литература
Палми Ранчев: Островите
Мария Куманова: Позволих му да умре
(…) че друг му е кислородът
че друг му е животът. накратко (…)
Денис Нуф: ВНИКВАНЕ В ЕЖЕДНЕВИЕТО
(…) за да отхапя от плода на деня
съвсем малката хапка на бита си (…)
Петя Богданова*** (в сенките на клоните…)
(…) скачал е в каньони и
е свирил на китара с три струни (…)
Гергана Атанасова: Златно яйце
(…) език, в който си птица и любовта е мил отказ
от преодоляването на разстояния (…)
Петя Богданова: *** (мускулите ти изпитват…)
(…) и се връщам съвсем цяла
за три секунди остаряхме и се родихме
отново (…)
Гергана Атанасова: *** (Погали това стихотворение…)
[…] Постави палци на слепоочията му –
там, където тупа вената на страха […]
Ана Цанкова: *** (като охлюв който се крие в тревите…)
[…] влачиш душата си ръцете ти се откъсват
сърцето ти тиктака смее се задъхва се
не пиши за умирането през август […]
Момчил Миланов: Някъде другаде
[…] Представям си го как слиза от такси (да, надали е пристигнал с ладия) и бърза да отиде към багажника, да отвори входната врата и да я подпре с първия куфар и да започне да вади останалите, а после да ги стоварва на прага на жилищната сграда, с нетърпението на новодошъл. […]
Ана Цанкова: *** (Той ме научи да обичам джаз…)
[…] че можем да се смеем на сериозни неща
и да четем поезия в парка
докато зениците на света ни кървят […]
Момчил Миланов: Малко минало
[…] Но вие даже не сте го опитал!
Съм, съм, и още как! С двата крака газя в него, дори в момента.
А, разбрах, вие сте от онези, които искат да забравят. Чакайте да ви покажа, имам и друго. Очите му светнаха с налуден блясък. […]
Йоана Стоянова: *** (егото ми е ронливо…)
[…] само сезони, животни
бактерии
аромати […]
Йоана Стоянова: *** (Жената със синя рокля от отсрещния блок…)
[…] танцът увисна на забравения си скелет
булевардът нахлу безцеремонно
счупи ставите на блока […]
Ралица Красимирова: *** (Трактори орат въздуха…)
[…] в гроба на тази жена няма нищо
моля се да я сънувам […]