. Последната неделяна септември ще се помни.По бръчките на бабаще плуват изпуснатитедни. По думите на мамаще липсва колата,която е трябвало да пристигневчера. А кълвачът, обезумял, щерови последния останалкамък във двора на дядо. Ако се пропука,в историятаможе би ще има дете,което играе с птицитена тишина. .
Кръстопът
електронно списание за литературата като събитие и събитията в литературата
Tag Archives: Електронно списание за литература „Кръстопът“
Гергана Атанасова: Световен ред за наивници
Във времето, в което да си забелязан,измества смисълада правиш нещо истински забележително,невидимото малцинствоизлъсква подовете на света,разтребва масите му,проветряваи излиза. И оставя чисто.
Полина Господинова: без заглавие (Когато скачаш…)
Когато скачашот вълните на безлюдния бряг,от костите на разкъсани мускули,от масата на пустеещия стол,когато скачаш в празното,разрошено до лудост, легло,знаеш, че където и да скачаш,винаги летиш надолу. .
Гергана Атанасова: Любовта
. Продава прясна риба на пазара,здрависва се с рибарите,плюе през зъби тютюн след жените. Държи твърд курс към хоризонта,губи се от погледа,губим се в Бермудския ѝ триъгълник. Като клюн на албатросрови до кръв в сметището на влюбваниятаи гладува. Любовтасе страхува за теб,докато ти се страхуваш. Гали корема на разочарованиятаи кара тялото да се чувства отхвърлено. […]
Полина Господинова: без заглавие
Понякога сядам в скута на думитеи чакам да се изрекат,да ми изкрещят имената на страха,да ми посочат отсъствиятаи празните фрази.Понякога сядам в скута на думите,но те шептят, те шептят. .
Ина Иванова: без заглавие…
…Крем срещу ревматизъм и тютюн срещу тъга,стара песен за русалка, която пееш само наум,иначе вятърът се обръща, казват рибарите.Утрините са бели като блажната боя за лодките,а животът им протича пред очите на туристите:студената пролет и лятото, ръждивият ноември,даже зимата с редки снежинкипо зеленото като пасище Мраморно море.Носиш към къщи хлябпред обективите на туристите,прибираш детето от […]
Ина Иванова: … (не казвай нищо повече)
. Не казвай нищо повече.Достатъчно е да положишлюбимата си книга на корема ми,твърдите ръбове на корицитеда погладиш с ръка, за да усетятежестта на хартията и премълчаното.Нищо да не остане от нас.Само една книга – кораб на Нойв средоточието на света,в средата на стаята,пред олтара на безмълвието ни,а някъде съвсем горе –сводът на небесните ни погледи.Прибоят […]
Свилен Иванов: Еднакво далеч…
Еднакво далеч саот края на лятотодните му.Играе си август на замъци в пясъка. Отмала се криев късите сенкипо пладне. Ей там е, зад ъгъла –аха да го хванеши в топлата вечер се стапя. .
авг.
01
NO
коментара
Ина Иванова: Тялото на паметта
Ръцете, които мелят бисквити и орехи,после топят маслото на водна баня.Жените, хвърлящи поглед през прозореца,навън, където плодовете зреяти градовете спят, размекнати в следобеда,и децата спят в размекнатия следобед,а косите им ухаят на прясно окосена трева,докато котките лениво почистват тялото на дома с езикв разтопените от слънце и меланхолия часове. Времето е кръгъл суров бонбон,ръчно приготвена […]
юли
30
NO
коментара
Свилен Иванов: Сами
Три кръга имабронзовото огледало.В големия приятелите виждаш,във средния си ти,а в малкия се отразяваединствено това,което те боли,единственобезкрая. .
юли
28
NO
коментара
Свилен Иванов: Стига само…
Стига само да има море, река, дори океан.Достатъчно е да са там,един баща и дъщеря му.Да ѝ покаже каксе хвърля плосък камък по водата.Как може да го завърти,ей тъй, от китката –и после – гледай, гледай,камъкът подскача, ето. Бащата може много малко –детето да накара да се смее.
юни
29
NO
коментара
„Песента на костенурките“ и Свилен Иванов
Свилен Иванов написа за „четвърта корица“ на тази книга думите: „ Заровени дълбоко в червения пясък на Кси, Кефалония, яйцата на костенурките Карета чакат. Когато милостивите ръце на доброволците започнат да ги изравят в края на август, под залязващите лъчи на слънцето, част от черупките вече са се разпукали и малките костенурчета са готови да […]
юни
22
NO
коментара
Зорница Иванова и „Студена земя“
„Поезия на топлината и топлотата на пръстите, дланите, шепите, китките, и най-вече – на прегръдката: онази всеопрощаваща, себеизличаваща сила, за която няма предварително знание или подготовка. Паскал Киняр пише, че „в прегръдката Бог и Аз са мъртви“. Тази поезия го потвърждава безусловно.“, пише Момчил Миланов за новата книга на Зорница Иванова – „Студена земя“.
май
03
NO
коментара
Срещу/Стената
През изминалата 2023 г. инициативата „Срещу/Стената“, която е част от програмата на „Домът“ – център за култура и дебат и Национален фестивал „Глоси“, организира и спомогна за провеждането на месечни срещи между автори и публика в София. Стоящите зад тази инициатива са Ана Цанкова и Христо Мухтанов. (…)
апр.
11
NO
коментара
Предстояща книга: „Полуразпад“ от Мария Гетова
„Полуразпад” е книга синтез между различни символни езици – стих и изображение. Тя е колаборация между поезията на Мария Гетова и фотографиите на Лиляна Караджова в опита да се създаде нова смислова единица, получена от съчетаването на двете измерения на образа. Полуразпадът е мислен като процес, но и като завършена форма, говори както за склонността на материалното към […]
