[…] семейството
държи да остане
анонимно […]
Кръстопът
електронно списание за литературата като събитие и събитията в литературата
Tag Archives: електронно списание за литература „Кръстопът”
Антония Апостолова: „Нас, които ни няма“ (втора глава)
Откъс от „Нас, които ни няма“ на Антония Апостолова
Чавдар Ценов: „Старецът трябва да умре“ (откъс)
Откъс от повестта „Старецът трябва да умре“ на Чавдар Ценов
Людмила Балабанова: градината
[…] ябълката е само цъфнало дърво
преди да се превърне в изкушение […]
Яница Радева: Тебешир за небе
[…] дума, която не цъфти и не увяхва,
но винаги присъства.
Коя е тази дума? […]
Северина Плачкова: всяка вечер
[…] след нас
два празни балкона
продължават да повтарят […]
Петя Абрашева за „Не са чудовища“ на Никола Петров или за поезията, която удря „във слънчевия сплит отчаяно красиво“
[…] Намирането на централна тема в книгата не се осъзнава като изрична необходимост, доколкото според самия автор стилът е този, който служи като достатъчен обединителен център и успява да спои разнородните тематичните посоки на отделните стихотворения. Разбира се, в книгата има и теми, на които поетът многократно се връща и които – съзнателно или не дотам – моделират донякъде устойчиви представи за света. Такива са темата за приказното, невинността, паметта, естественото (което следва да бъде възприемано едновременно във връзката си с нечудовищното, но и като нещо отвъд, като нещо повече). […]
Даница Христова: Занимания по дълголетие
Една вечер, тъкмо след като Екатерина беше вечеряла, на вратата на Алексей Волков се позвъни. Мъжът седеше по домашен халат и пантофи, с очила, кацнали на самия връх на носа му, и гледаше телевизия в дневната. На моменти се унасяше в мисли и по-скоро телевизорът гледаше него. Наскоро беше видял реклама за премиерното излъчване на […]
Антония Апостолова: „Нас, които ни няма“ (първа глава)
Откъс от „Нас, които ни няма“ на Антония Апостолова
Чавдар Ценов: „Старецът трябва да умре“ (откъс)
Откъс от повестта „Старецът трябва да умре“ на Чавдар Ценов
Полина-Десислава Батешкова: Слон в антикварен магазин
[…] Все пак го наблюдаваше всеки ден. Печеше се винаги около десет минути, загледан в хоризонта. Не отместваше погледа си дори когато ято мухи кацаха по хобота му. Дори го оприличаваше със самия себе си. И двамата бяха тъжни, макар и на пръв поглед да изпълняваха призванието си, на което малцина откликваха. […]