Tag Archives: електронно списание за литература „Кръстопът”

Чавдар Ценов: „Старецът трябва да умре“ (откъс)

Откъс от повестта „Старецът трябва да умре“ на Чавдар Ценов

Здравка Евтимова: Която не се забравя

Разказ от Здравка Евтимова

Людмила Балабанова: градината

[…] ябълката е само цъфнало дърво
преди да се превърне в изкушение […]

Елена Ташева: След шейсет години

Стихотворение на Елена Ташева

Яница Радева: Тебешир за небе

[…] дума, която не цъфти и не увяхва,
но винаги присъства.
Коя е тази дума? […]

Северина Плачкова: всяка вечер

[…] след нас
два празни балкона
продължават да повтарят […]

Петя Абрашева за „Не са чудовища“ на Никола Петров или за поезията, която удря „във слънчевия сплит отчаяно красиво“

[…] Намирането на централна тема в книгата не се осъзнава като изрична необходимост, доколкото според самия автор стилът е този, който служи като достатъчен обединителен център и успява да спои разнородните тематичните посоки на отделните стихотворения. Разбира се, в книгата има и теми, на които поетът многократно се връща и които – съзнателно или не дотам – моделират донякъде устойчиви представи за света. Такива са темата за приказното, невинността, паметта, естественото (което следва да бъде възприемано едновременно във връзката си с нечудовищното, но и като нещо отвъд, като нещо повече). […]

Даница Христова: Занимания по дълголетие

   Една вечер, тъкмо след като Екатерина беше вечеряла, на вратата на Алексей Волков се позвъни.    Мъжът седеше по домашен халат и пантофи, с очила, кацнали на самия връх на носа му, и гледаше телевизия в дневната. На моменти се унасяше в мисли и по-скоро телевизорът гледаше него. Наскоро беше видял реклама за премиерното излъчване на […]

Антония Апостолова: „Нас, които ни няма“ (първа глава)

Откъс от „Нас, които ни няма“ на Антония Апостолова

Чавдар Ценов: „Старецът трябва да умре“ (откъс)

Откъс от повестта „Старецът трябва да умре“ на Чавдар Ценов

Здравка Евтимова: Имам

Разказ от Здравка Евтимова

Полина-Десислава Батешкова: Слон в антикварен магазин

[…] Все пак го наблюдаваше всеки ден. Печеше се винаги около десет минути, загледан в хоризонта. Не отместваше погледа си дори когато ято мухи кацаха по хобота му. Дори го оприличаваше със самия себе си. И двамата бяха тъжни, макар и на пръв поглед да изпълняваха призванието си, на което малцина откликваха. […]

Росен Кукушев: *** (входът…)

[…] така и не предвидих
място за една случайност.

Левена Филчева: Покрив

[…] Да бяха тухли и вар – да изграждаха мостове,
семена да ми бяха – за цветисти поляни! […]

Цветанка Еленкова: Две стихотворения по Търнър

Две стихотворения на Цветанка Еленкова (по картини на Джоузеф Търнър)