Ако с натискане на десния бутон на „мишката” на компютъра Ви (или с докосване на екрана на телефона или таблета Ви) последвате вградения в тези думи хиперлинк, ще можете да визуализирате пълния текст на книгата на екрана на Вашето устройство (или изтеглите .pdf, от който да я прочетете и препрочитате).
Кръстопът
електронно списание за литературата като събитие и събитията в литературата
Tag Archives: Зоната том 1 антология съвременна поезия
юни
16
NO
коментара
Е-книга: „Зоната“ (антология за съвременна българска поезия, т.1)
Ако с натискане на десния бутон на „мишката” на компютъра Ви (или с докосване на екрана на телефона или таблета Ви) последвате вградения в тези думи хиперлинк, ще можете да визуализирате пълния текст на книгата на екрана на Вашето устройство (или изтеглите .pdf, от който да я прочетете и препрочитате).
дек.
04
NO
коментара
Росен Григоров: *** (търкулва се отсечен залеза от торса на деня…)
Стихотворение от Росен Григоров, включено в „Зоната” (том 1 на една концептуална антология за съвременна българска поезия)
(АРС, 2017)
авг.
10
NO
коментара
Запознайте се със сталкерите в „Зоната“
„Зоната” (том 1 на една концептуална антология за съвременна българска поезия) е в книжарниците от 50 дни. За оформлението на корицата на изданието на „АРС“ е използван акварел на Иван Гайдаров, а съставителството, редакцията и графичната среда са на Валентин Дишев.
За книгата нейният съставител казва: „Тази антология иска да счупи сама себе си, за да остане. Да разгради предзададената форма, за да я осмисли и промени. Да замени „указателя за присъствие“ с разказ, „картата“ – с пътуване. Тя не е обичайният цветник, не е ваза, в която цветята са нахвърляни „за да има” (и да изговорят егото на съставителя… но това не е проблем на вазата): често несъвместими, тровещи се взаимно (невинно: нали са цветя) просто защото всяко иска да оцелее, да има бъдеще, или пък в борба на самомнение и еголюбие (но сякаш вече говоря не за цветята…). Антологията разчупва модела на „поименно” представяне, за да даде възможност чрез диалога на различните, чрез следването и сливането им не до неразличимост, а до хармоничен многоглас, чрез говорещата в това цялост, да се създаде свят, който да бъде зареден с потенциала на промяната. Промяна чрез общност в различието и изречено вслушване в другия. Което ражда дом. Общ, смислен, и уютен”.
