Стихотворение от Никола Маджиров в превод на Роман Кисьов…
Кръстопът
електронно списание за литературата като събитие и събитията в литературата
Tag Archives: Издателство „Стигмати“
„Бог в Ню Йорк“ от Илко Димитров
За книгата „Бог в Ню Йорк“ – издадена от „Стигмати“, 2010 година…
Методи Джонев: Четири стъпки
В ТОВА СЕЛО ИЗОСТАВЕНО
всичко е равно и мирно и тихо
само камбаната бие различно
веднъж на смърт веднъж на умряло
Методи Джонев: Поанти*
Имам време
колкото да ида някъде колкото да се върна
колкото всичко това отначало…
Йен Ли: закономерности
сред слънчев блясък на нов ред
бисерните капки роса израстват в зърна грозде
кулите се задълбочават и стават подземия
две чаши се чукват зачеване и пак на нов ред
няколко опашки на плъхове с порива на завинаги лишения
от самота…
Йен Ли: нарушена уговорка
хладен и разгорещен
аз чакам на уговореното място, вдигам крак
с шут вкарвам изминалите вече петдесет и няколко минути в час…
Ян Ли: Мога
Мога
да разрежа пръчица за хранене
със стоюанова монета
мога също
насън да се завърна в Чънду…
Ян Ли: Митът за Сисифу
искам да съчиня стихотворение
измислил съм му име – „Митът за Сисифу“
ала не успявам да напиша първия ред…
Ли: Ръкавици
едната е лява а другата дясна
ако сложиш лявата на дясната ръка
ръкавицата ще бъде наопаки
и ще ти убива…
Шу Тин: Малки горещници – сяошу
Пиеш отвара от зелен боб
слушаш как дъщеричката се упражнява на електронно пиано
трепеш комарите…
Шу Тин: Утвърждение на пролетта – Ли Чун
Под пухените завивки избиват капчици пот
посред нощ ставаш да изключиш отоплението
По отсрещното скеле пуснало нови клони…
Бей Дао: Другият
това небе посредствен шахматист
гледа как морето изменя цвета си
едно стълбище навлиза в огледало
пръстите в училището за слепи
опипват изчезването на птиците…
Бей Дао: Токов удар
веднъж се ръкувах с един невидим човек
стиснахме ръце, силен вик на болка
и ръката ми бе обгорена
остана белегът от изгорено
когато се ръкувах с другите хора…
Лу И’мин: Списание „Американска жена“
надзърваш през прозореца
да се увериш че всички са налице
оглеждаш разлюляното човешко множество
там под дърветата с голи клони…
Лу И’мин: Преди буря да се разрази
то бе през тези най-тихи и спокойни дни
отдавна не бяхме прекрачвали прага да се разходим…