Лято. Тичаме нагоре – аз и Марженка, нашата болонка. Осем етажа, на петия ще живеем. Миризма на вар и латекс; крем и глазури: строителна сладкарница; парапетът още нелакиран, цокълът в незапомняща се боя. Тичаме нагоре – кучето безшумно, след мен – някакъв шум от дете…
Кръстопът
електронно списание за литературата като събитие и събитията в литературата
Tag Archives: Ирен Крумова
Ирен Крумова: Из „Голямата трева“
Тази въздълга платформа, без надписи (така я помня); едва надиплени стени на коридор, който не знам накъде води. Нелепият вид на шофьорската кабинка без опашката отзад…
