[…] фигурите от фонтана
наблюдават
малкото им бягство […]
Кръстопът
електронно списание за литературата като събитие и събитията в литературата
Tag Archives: книга
Теа Монева: на площада
Росица Ангелова: Люлката за чудаци в алегоричния, абсурден и сюрреалистичен свят на Цветелина Георгиева
„Ако началото е проблем, погледнете през прозореца. Целият свят е сюжет и всеки миг е чудо“. – казва Брус Тейлър, проф. по творческо писане.
Александър Христов: МЯСТО ЗА ВРЕМЕТО
[…] когато озверява
неизбежното […]
Валентин Дишев: Historia Augusta
[…] от живото изящество
на пиктограмата
до кръстчето,
достъпно всекиму […]
Александър Христов: Все така
[…] сякаш е пламък
в рисунка на дете […]
апр.
28
NO
коментара
Биляна Тодорова: *** (Няма да се случи чудо…)
[…] твое задължение
е това
да възкръснеш
апр.
09
NO
коментара
Цветелина Александрова: Златният кон
[…] Два скока – и е до мен. Обгръщам го с ръце, а той навежда красивата си глава и гальовно изпръхтява в ямката на шията ми. Изромолява музика – нежна, пръхкава, като дъждовни искрици. Повдигам глава – но какъв ти дъжд, слънцето се е разляло като крем карамел върху небето… Очите ме заболяват от взиране, всичко ми се размазва. Стискам клепачи, а дъждовните капки се уголемяват и вече барабанят по главата ми… […]
февр.
19
NO
коментара
Неда Лилова: Медуза
Стихотворение от Неда Лилова и био-библиографска бележка за автора…
февр.
15
NO
коментара
Светла Радкова: Две стихотворения
Три стихотворения на Светла Радкова и био-библиографска бележка за автора…
февр.
12
NO
коментара
Маламир Николов: *** (Да видиш…)
[…] няма по-страшно нещо от това
да видиш
как някой затваря вратата
след пеперудата.
февр.
11
NO
коментара
Елица Мавродинова: Просветлението на Тезей
[…] Загърбва го и тръгва към земята
в недрата на самотния му остров,
където е отглеждал своя звяр
безбройни разточителни години
и няма извинителна причина
да продължава да го храни днес. […]
февр.
10
NO
коментара
Маламир Николов: Последни думи
[…] Накрая оцелява този, който е обречен да разкаже.
февр.
09
NO
коментара
Калина Линкова: Тялото на лятото
под януарския скреж привиждам грацилното тяло на лятото – полюшва остри рамене, флиртува изплъзва се ловко от лапите на нощта, търкулва боровинков смях по зелените пасбища на юни пътува надлъж с привечерните разговори – кораби, които разбиват леда в златостенната чаша на юли премрежен е август – оса, която се слива навеки с плътта на […]
