Tag Archives: книга

Валери Валериев: Слава

(…) очите ти виждат
светлина по-силна от всяка друга светлина (…)

Марин Бодаков: из „Галерията на сърцето“ (2)

Стихотворения, включени в книгата „Галерията на сърцето“

Зорница Иванова: *** (Пита ме…)

(…) Разказваш, всичко е започнало така
и така ще продължи
докато главите ни клюмнат и се превърнем в убежища (…)

Валери Валериев: до мъжа, който всеки ден капе грес в пантите на скърцащата входна врата

(…)усилията ти са от ключово значение

светът се крепи на твоите усилия

старанието ти беше забелязано (…)

Марин Бодаков: из „Галерията на сърцето“ (1)

На 24-и септември в театър „Сфумато“ ще бъде премиерата на събраните стихотворения на Марин Бодаков – книгата е озаглавена „Галерията на сърцето“.

Зорница Иванова: *** (Чудо е…)

(…) колко сила, крепка зелена лоза,
скрита в ръцете ти,
се изплъзва и купува хляб, и брои хартиени сметки (…)

Палми Ранчев: Перспектива

(…) Оттам навярно някой също гледа
старото адмиралтейство. (…)

Денис Нуф: CLINAMEN

(…) непрестанна игра на криеница (…)

Мария Куманова: Always Airwaves

(…) той ли е по-красив или водата (…)

Палми Ранчев: Островите

(…) И после съжалението, че лесно съм пропуснал откога
търпеливо съпровождат кораба от двете му страни. (…)

Петя Богданова: *** (мускулите ти изпитват…)

(…) и се връщам съвсем цяла
за три секунди остаряхме и се родихме
отново (…)

Ана Цанкова: *** (като охлюв който се крие в тревите…)

[…] влачиш душата си ръцете ти се откъсват
сърцето ти тиктака смее се задъхва се
не пиши за умирането през август […]

Ралица Красимирова: *** (Трактори орат въздуха…)

[…] в гроба на тази жена няма нищо
моля се да я сънувам […]

Александър Габровски: Има ли въздухът кожа?

[…] Той има малки рецептори,
по-тънки от нишки на паяк. […]

Петя Абрашева за „Не са чудовища“ на Никола Петров или за поезията, която удря „във слънчевия сплит отчаяно красиво“

[…] Намирането на централна тема в книгата не се осъзнава като изрична необходимост, доколкото според самия автор стилът е този, който служи като достатъчен обединителен център и успява да спои разнородните тематичните посоки на отделните стихотворения. Разбира се, в книгата има и теми, на които поетът многократно се връща и които – съзнателно или не дотам – моделират донякъде устойчиви представи за света. Такива са темата за приказното, невинността, паметта, естественото (което следва да бъде възприемано едновременно във връзката си с нечудовищното, но и като нещо отвъд, като нещо повече). […]