Tag Archives: книга

Теа Монева: на площада

[…] фигурите от фонтана
наблюдават
малкото им бягство […]

Росица Ангелова: Люлката за чудаци в алегоричния, абсурден и сюрреалистичен свят на Цветелина Георгиева

  „Ако началото е проблем, погледнете през прозореца. Целият свят е сюжет и всеки миг е чудо“. – казва Брус Тейлър, проф. по творческо писане.

Александър Христов: МЯСТО ЗА ВРЕМЕТО

[…] когато озверява
неизбежното […]

Валентин Дишев: Historia Augusta

[…] от живото изящество
на пиктограмата
до кръстчето,
достъпно всекиму […]

Александър Христов: Все така

[…] сякаш е пламък
в рисунка на дете […]

Валери Валериев: Безоблачно

[…] в сянката на самолета
житата зреят […]

Биляна Тодорова: Друг

[…] след него вдигаш глава
и си друг

Биляна Тодорова: *** (Няма да се случи чудо…)

[…] твое задължение
е това
да възкръснеш

Цветелина Александрова: Златният кон

[…] Два скока – и е до мен. Обгръщам го с ръце, а той навежда красивата си глава и гальовно изпръхтява в ямката на шията ми. Изромолява музика – нежна, пръхкава, като дъждовни искрици. Повдигам глава – но какъв ти дъжд, слънцето се е разляло като крем карамел върху небето… Очите ме заболяват от взиране, всичко ми се размазва. Стискам клепачи, а дъждовните капки се уголемяват и вече барабанят по главата ми… […]

Неда Лилова: Медуза

Стихотворение от Неда Лилова и био-библиографска бележка за автора…

Светла Радкова: Две стихотворения

Три стихотворения на Светла Радкова и био-библиографска бележка за автора…

Маламир Николов: *** (Да видиш…)

[…] няма по-страшно нещо от това
                                    да видиш
как някой затваря вратата
                        след пеперудата.

Елица Мавродинова: Просветлението на Тезей

[…] Загърбва го и тръгва към земята
в недрата на самотния му остров,
където е отглеждал своя звяр
безбройни разточителни години
и няма извинителна причина
да продължава да го храни днес. […]

Маламир Николов: Последни думи

[…] Накрая оцелява този, който е обречен да разкаже.

Калина Линкова: Тялото на лятото

под януарския скреж привиждам грацилното тяло на лятото – полюшва остри рамене, флиртува изплъзва се ловко от лапите на нощта, търкулва боровинков смях по зелените пасбища на юни пътува надлъж с привечерните разговори – кораби, които разбиват леда в златостенната чаша на юли премрежен е август – оса, която се слива навеки с плътта на […]