Tag Archives: „Кръстопът“ – електронно списание за литература

Теа Монева: на площада

[…] фигурите от фонтана
наблюдават
малкото им бягство […]

Диана Юсколова: *** (в понеделник…)

[…] Ще съм безкраен оптимист –
отива ми
да споря с времето […]

Ирен Петрова: Никога не знаеш

[…] идва ново преобръщане на вътрешни мусони […]

Крис Енчев: не съвсем по Булгаков

[…] да броим звезди в джобовете си
да ядем череши и улици […]

Азиз Таш: Гоненица на една кука

[…] Посечени от гилотините на розовите паралели
меридианите на нишките ни посиняват […]

Ирен Петрова: ДА ПРИСЪСТВАМ КАТО БОГ

[…] да бъда езика
на който изричаш само истината […]

Диана Юсколова: *** (хората…)

[…] Хората-къщи остават да пазят двора. […]

Керана Ангелова: Докосване

[…] опитва да си припомни,
в следващия живот отново ще те намеря […]

Александър Христов: Все така

[…] сякаш е пламък
в рисунка на дете […]

Валери Валериев: Безоблачно

[…] в сянката на самолета
житата зреят […]

Керана Ангелова: ГРАДИНАРЯТ

[…] Декоративните рози престават да са метафори,
алеите престават да са пътеки […]

Мария Куманова: Свят е този свят

[…] остани вдъхновение остани дъх
позволи още за малко да те обитаваме […]

Крис Енчев: три стихотворения

[…] плувам в плиткото на ума
в дълбокото на дните […]

Ванина Димова: Дворът

Вървя по премълчани думи.

Под скулите изтръпва миналото.
Ще се хвърля в меката пръст

между рохките стъпки на дядо
и прасковата, засадена за мен.
Още една есен след лято,
в което ме нямаше.

Биляна Тодорова: *** (Няма да се случи чудо…)

[…] твое задължение
е това
да възкръснеш