. Tи си номад сред думитеи нищо не е твое,и никому не си.Аз – чакам вятъра.Замесени сме от една глина.Изсъхнали сме от еднаква язва. .
Кръстопът
електронно списание за литературата като събитие и събитията в литературата
Tag Archives: литература
авг.
21
NO
коментара
Христина Гутева: чакаш
. чакаш да минепожарът на лятотода се извали есентазимата да се стопиденят да заспичакаш нещоотсъствашкато цвета на водатаа чудото дебне от ъгъланавярно е пристигнало преди тебпреди да осъмнешкато някой друг
авг.
20
NO
коментара
Йоана Стоянова: сладко от зрели експлозии
. ако гневът ми успееда се прояви не само в сънищатаи червените му конезапръхтят в зрели тоновечервени ябълки заструятот ноздрите иммалки експлозииоплодят полето на мира консервираниябурканен мир hold your horsesще крещи стражаря на познатото hold your horsesще крещи –обери непознатите плодове .
авг.
19
NO
коментара
Мила Люцканова: В края на думите
в края на думите бие камбана на финала оставамедругите: тези, които ниняма, и тези, които ги няма .
авг.
18
NO
коментара
Гергана Атанасова: Бог е стихотворение
. И е толкова кратко,че човеците влизат в светлината му голи.Притискат се кожа до кожа,история до история,за всяка история – кожа. .
авг.
17
NO
коментара
Полина Господинова: без заглавие (Когато скачаш…)
. Когато скачашот вълните на безлюдния бряг,от костите на разкъсани мускули,от масата на пустеещия стол,когато скачаш в празното,разрошено до лудост, легло,знаеш, че където и да скачаш,винаги летиш надолу. .
авг.
16
NO
коментара
Нинко Кирилов: Лазар
. Не ставай, Лазаре.Каквото е предречено, ще те почака.Послушай птиците, тъгите ирастежа на тревата.Вземи касиопеята на спомена и мелпомената на ужаса,скочи в реката. Не вярвай, Лазаре.На нищо впито в думи нямай вяра.Очите – стъклените топчета – продай за чаша сяра.Ако извадят нож, кървѝ си насаме.А ако някой се излъжеда те обича, поклони му се поне.От […]
авг.
15
NO
коментара
Полина Господинова: без заглавие (Последната неделя на септември…)
. Последната неделяна септември ще се помни.По бръчките на бабаще плуват изпуснатитедни. По думите на мамаще липсва колата,която е трябвало да пристигневчера. А кълвачът, обезумял, щерови последния останалкамък във двора на дядо. Ако се пропука,в историятаможе би ще има дете,което играе с птицитена тишина. .
авг.
14
NO
коментара
Гергана Атанасова: Световен ред за наивници
Във времето, в което да си забелязан,измества смисълада правиш нещо истински забележително,невидимото малцинствоизлъсква подовете на света,разтребва масите му,проветряваи излиза. И оставя чисто.
авг.
08
NO
коментара
Полина Господинова: без заглавие (Когато скачаш…)
Когато скачашот вълните на безлюдния бряг,от костите на разкъсани мускули,от масата на пустеещия стол,когато скачаш в празното,разрошено до лудост, легло,знаеш, че където и да скачаш,винаги летиш надолу. .
авг.
07
NO
коментара
Гергана Атанасова: Любовта
. Продава прясна риба на пазара,здрависва се с рибарите,плюе през зъби тютюн след жените. Държи твърд курс към хоризонта,губи се от погледа,губим се в Бермудския ѝ триъгълник. Като клюн на албатросрови до кръв в сметището на влюбваниятаи гладува. Любовтасе страхува за теб,докато ти се страхуваш. Гали корема на разочарованиятаи кара тялото да се чувства отхвърлено. […]
авг.
06
NO
коментара
Полина Господинова: без заглавие
Понякога сядам в скута на думитеи чакам да се изрекат,да ми изкрещят имената на страха,да ми посочат отсъствиятаи празните фрази.Понякога сядам в скута на думите,но те шептят, те шептят. .
авг.
02
NO
коментара
Свилен Иванов: Еднакво далеч…
Еднакво далеч саот края на лятотодните му.Играе си август на замъци в пясъка. Отмала се криев късите сенкипо пладне. Ей там е, зад ъгъла –аха да го хванеши в топлата вечер се стапя. .
юни
29
NO
коментара
„Песента на костенурките“ и Свилен Иванов
Свилен Иванов написа за „четвърта корица“ на тази книга думите: „ Заровени дълбоко в червения пясък на Кси, Кефалония, яйцата на костенурките Карета чакат. Когато милостивите ръце на доброволците започнат да ги изравят в края на август, под залязващите лъчи на слънцето, част от черупките вече са се разпукали и малките костенурчета са готови да […]
юни
22
NO
коментара
Зорница Иванова и „Студена земя“
„Поезия на топлината и топлотата на пръстите, дланите, шепите, китките, и най-вече – на прегръдката: онази всеопрощаваща, себеизличаваща сила, за която няма предварително знание или подготовка. Паскал Киняр пише, че „в прегръдката Бог и Аз са мъртви“. Тази поезия го потвърждава безусловно.“, пише Момчил Миланов за новата книга на Зорница Иванова – „Студена земя“.
