Tag Archives: Макс Коен

Макс Коен: Вивалди

Не беше утро.
Огледалата драскаха с очите си
за да извадят часовете от съня
а те минутите си вдишваха
набъбваха
като че ей сега…

Макс Коен: думите, по всяко време

излапахме последната троха на нощта
продължихме и след това
разточително…

Макс Коен: КСИ У

Така си тиха.
Дочувам само времето,
наместило се помежду ни.
Разпорваме го на ивици
и тръгваме по бръчките му,
все нататък…

Макс Коен: Пощенска кутия

той живееше в пощeнска кутия
всеки ден получаваше писма
понякога изсипваха през процепа пакетче захар
друг път – малки длани, намазани с крем
а веднъж му пуснаха един чужд адрес
работата му беше да превежда писмата на някакъв друг език
за да ги направи разбираеми…

Макс Коен: Дълго, но глупаво стихотворение

как да започна

наверно с ъгъла
на който взимах решения
стоях там и онази вечер
когато ти профуча
през любимата ми локва…