Tag Archives: „Малък лексикон на новата китайска поезия“

Йен Ли: закономерности

сред слънчев блясък на нов ред
бисерните капки роса израстват в зърна грозде
кулите се задълбочават и стават подземия
две чаши се чукват зачеване и пак на нов ред
няколко опашки на плъхове с порива на завинаги лишения
от самота…

Йен Ли: нарушена уговорка

хладен и разгорещен
аз чакам на уговореното място, вдигам крак
с шут вкарвам изминалите вече петдесет и няколко минути в час…

Ян Ли: Мога

Мога
да разрежа пръчица за хранене
със стоюанова монета
мога също
насън да се завърна в Чънду…

Ян Ли: Митът за Сисифу

искам да съчиня стихотворение
измислил съм му име – „Митът за Сисифу“
ала не успявам да напиша първия ред…

Ли: Ръкавици

едната е лява а другата дясна
ако сложиш лявата на дясната ръка
ръкавицата ще бъде наопаки
и ще ти убива…

Шу Тин: Утвърждение на пролетта – Ли Чун

Под пухените завивки избиват капчици пот
посред нощ ставаш да изключиш отоплението

По отсрещното скеле пуснало нови клони…

Бей Дао: Другият

това небе посредствен шахматист
гледа как морето изменя цвета си
едно стълбище навлиза в огледало
пръстите в училището за слепи
опипват изчезването на птиците…