Tag Archives: Милен Миланов

Милен Миланов: Погреби ме в пустинята

Разказ от Милен Миланов…

С Георги Каприев за „Спирала на мълчанието” от Милен Миланов

Разговор (на Валентин Дишев – от 05.21.2015 г.) с проф. Георги Каприев за сборника с разкази на Милен Миланов „Спирала на мълчанието” (издадена от „Изток – Запад”, януари 2015 г.)…

Милен Миланов: Сибирско ноктюрно

Разказ, включен в новата книга на Милен Миланов – „Спиралата на мълчанието”, която Издателство „Изток – Запад” подготвя за печат.

„Южна пролет“-2011: наградените

  Иван Ланджев (за „По вина на Боби Фишер“, „Сиела, 2010 г.) е носителят на Голямата награда – „Бронзов Пегас“ – в раздел „Поезия“ на „Южна пролет“ – 2011.

Милен Миланов: Трети пост

Предполагам, трябваше да ми е добре – всички търговци от мястото в центъра си бяха платили наемите, най-накрая бях приключил с проклетия сайт на сърф-училището, лятото започваше, пак нямаше да правя нищо, абсолютно нищо, освен да чета, да плувам и да обикалям баровете със Стамен в търсене на онова, което се търси по баровете. Обаче цял ден беше горещо и скучно и меланхолията ме беше обзела. Леко. Съвсем леко. Точно колкото трябваше, за да си завлека задника до трети спасителен пост на Южния плаж, да седя и да гледам звездите. Особено обичам този пост – като бях малък щях да се удавя тук…

Милен Миланов: Мисия от Хенри

       ‘драсти. М.П., драго ми е. Професия: поет-циник Според цял куп многоуважавани литературни критици: „Абсолютно лишен от талант драскач, еманация на процеса на профанизация на съвременната българска литература.”. А пък (това ми е любимото), един от тези импотентни господа дори твърди, че „Лирическият Аз на П. е клошар.”. Много интересно. Толкова сложно звучащи думи, за да кажат индиректно, че съм идиот…

Милен Миланов: Единствен дълг

Сцена първа. Декаденсът е мъртъв.

     Седях по турски (защото не мога да правя лотос) на пода и прелиствах произволни книжки, докато Вальо и Ицо местеха Библиите в раздела за научна фантастика.
     Таня дойде до мен и попита:
     – Сигурен ли си, че е редно да седиш така?…

Милен Миланов: Веднъж ми се случи

     Това е епична история за тишината във Вселената, хаоса в душата, любовта, разбирането и липсата му, няколко бирени кутийки, плаж, огън, автостоп и много, ама много пот.
     Понеже всяка епична история започва отнякъде, възнамерявам да дам начало на тази от самия край…

Милен Миланов: Рим гори*

Празнота. Прекалено много думи. Аз знам нещо. Ти знаеш нещо. Той знае нещо. Ние знаем нещо. Вие знаете нещо. Те знаят нещо. Никой не знае нищо…