Tag Archives: „Мостът“ (малка антология за колумбийска и българска поезия)

Джени Бернал: Вещи

Не липсваме на нещата,
които някога са ни принадлежали […]

Карлос Марио Урибе Алварес: Тръгваш

[…] Кръвта тече същата
в нишите на времето […]

Ашанти Дина: Плета молитви

[…] През тамяна на олтарите ми
Вселената ме чува

Алехандра Лерма: На този дървен сал

[…] ще те взема със себе си
на този дървен сал
който някои наричат ковчег
а ние ще наречем дом.

Хуан Карлос Асеведо Рамос: Псалм след войната

[…] Господи на нецелите,
нека мъдростта ти изкупи твоите мъже и жени,
наследници на страх,
така че крехкостта ни да изчезне,
да се върнат нашият глас и нашите мечти […]

Мариана Óса Сапата: *** (По тялото ми…)

[…] Студът на земята се връща, за да прибере сянката ми.

Федерико Диас Гранадос: Крайпътен хотел

[…] Наемателите на живота ми винаги напускат, без да плащат […]

Луис Фернандо Куaртас Акоста: Азбуката на селото

[…] и в цялото село има клюки и в клюките история и всичко става легенда, между улици и прозорци, после се връщаме към ъгъла, после се връщаме към селото, момичето се е оженило, момчето живее далеч, животът продължава […]