галим кокалите на мрачините сиизбили през влажната козинасплитаме кални пръстив ядосана молитвапод глухи каменни възглавнициопознаваме макетана хапещите си челюстикакво ще остане от наскато преброим ухапваниятаразчорлим ръждатапод клепачите на другияи рукне съсирена .
Кръстопът
електронно списание за литературата като събитие и събитията в литературата
Tag Archives: поезия
авг.
23
NO
коментара
С Лора Младенова – след „Порно Религия Смърт“
Предлагаме ви разговора на Валентин Дишев с Лора Младенова – десет месеца след премиерата на нейната дебютна книга с поезия „Порно Религия Смърт„:
авг.
22
NO
коментара
Мила Люцканова: без заглавие (Ти си номад сред думите…)
. Tи си номад сред думитеи нищо не е твое,и никому не си.Аз – чакам вятъра.Замесени сме от една глина.Изсъхнали сме от еднаква язва. .
авг.
21
NO
коментара
Христина Гутева: чакаш
. чакаш да минепожарът на лятотода се извали есентазимата да се стопиденят да заспичакаш нещоотсъствашкато цвета на водатаа чудото дебне от ъгъланавярно е пристигнало преди тебпреди да осъмнешкато някой друг
авг.
20
NO
коментара
Йоана Стоянова: сладко от зрели експлозии
. ако гневът ми успееда се прояви не само в сънищатаи червените му конезапръхтят в зрели тоновечервени ябълки заструятот ноздрите иммалки експлозииоплодят полето на мира консервираниябурканен мир hold your horsesще крещи стражаря на познатото hold your horsesще крещи –обери непознатите плодове .
авг.
19
NO
коментара
Мила Люцканова: В края на думите
в края на думите бие камбана на финала оставамедругите: тези, които ниняма, и тези, които ги няма .
авг.
18
NO
коментара
Гергана Атанасова: Бог е стихотворение
. И е толкова кратко,че човеците влизат в светлината му голи.Притискат се кожа до кожа,история до история,за всяка история – кожа. .
авг.
17
NO
коментара
Полина Господинова: без заглавие (Когато скачаш…)
. Когато скачашот вълните на безлюдния бряг,от костите на разкъсани мускули,от масата на пустеещия стол,когато скачаш в празното,разрошено до лудост, легло,знаеш, че където и да скачаш,винаги летиш надолу. .
авг.
16
NO
коментара
Нинко Кирилов: Лазар
. Не ставай, Лазаре.Каквото е предречено, ще те почака.Послушай птиците, тъгите ирастежа на тревата.Вземи касиопеята на спомена и мелпомената на ужаса,скочи в реката. Не вярвай, Лазаре.На нищо впито в думи нямай вяра.Очите – стъклените топчета – продай за чаша сяра.Ако извадят нож, кървѝ си насаме.А ако някой се излъжеда те обича, поклони му се поне.От […]
авг.
15
NO
коментара
Полина Господинова: без заглавие (Последната неделя на септември…)
. Последната неделяна септември ще се помни.По бръчките на бабаще плуват изпуснатитедни. По думите на мамаще липсва колата,която е трябвало да пристигневчера. А кълвачът, обезумял, щерови последния останалкамък във двора на дядо. Ако се пропука,в историятаможе би ще има дете,което играе с птицитена тишина. .
авг.
14
NO
коментара
Гергана Атанасова: Световен ред за наивници
Във времето, в което да си забелязан,измества смисълада правиш нещо истински забележително,невидимото малцинствоизлъсква подовете на света,разтребва масите му,проветряваи излиза. И оставя чисто.
авг.
08
NO
коментара
Полина Господинова: без заглавие (Когато скачаш…)
Когато скачашот вълните на безлюдния бряг,от костите на разкъсани мускули,от масата на пустеещия стол,когато скачаш в празното,разрошено до лудост, легло,знаеш, че където и да скачаш,винаги летиш надолу. .
авг.
07
NO
коментара
Гергана Атанасова: Любовта
. Продава прясна риба на пазара,здрависва се с рибарите,плюе през зъби тютюн след жените. Държи твърд курс към хоризонта,губи се от погледа,губим се в Бермудския ѝ триъгълник. Като клюн на албатросрови до кръв в сметището на влюбваниятаи гладува. Любовтасе страхува за теб,докато ти се страхуваш. Гали корема на разочарованиятаи кара тялото да се чувства отхвърлено. […]
авг.
06
NO
коментара
Полина Господинова: без заглавие
Понякога сядам в скута на думитеи чакам да се изрекат,да ми изкрещят имената на страха,да ми посочат отсъствиятаи празните фрази.Понякога сядам в скута на думите,но те шептят, те шептят. .
авг.
05
NO
коментара
Ина Иванова: без заглавие…
…Крем срещу ревматизъм и тютюн срещу тъга,стара песен за русалка, която пееш само наум,иначе вятърът се обръща, казват рибарите.Утрините са бели като блажната боя за лодките,а животът им протича пред очите на туристите:студената пролет и лятото, ръждивият ноември,даже зимата с редки снежинкипо зеленото като пасище Мраморно море.Носиш към къщи хлябпред обективите на туристите,прибираш детето от […]
