[…] но повтаря, че е красив –
като чужд пейзаж,
който не е сигурна, че съществува […]
Кръстопът
електронно списание за литературата като събитие и събитията в литературата
Tag Archives: списание
юли
05
NO
коментара
Оля Стоянова: Три стихотворения
юли
02
NO
коментара
Даница Христова: краят на света
[…] краят на света
е
всъщност
просто
определена
точка
от
него. […]
мар.
07
NO
коментара
Лора Динкова: Вместо предговор
Навярно няма чисти и във словото,
така успокоявам ранното израстване цллл […]
фев.
26
NO
коментара
Станислава Станоева: Семейна вечеря
[…] Защо ходиш боса, пита баща ми.
Търся корените си, отговарям.
Той си бодва маслинка.[…]
фев.
25
NO
коментара
Мария Гюрова: Да се усмихнем на белезите
[…] за уязвимостта която прикриваме
за невъзможността да спрем
да се отбием от пътя
да погалим белезите си
да им се усмихнем
фев.
24
NO
коментара
Станислава Станоева: Тайно евангелие от Исус
[…] Любовта е като смъртта.
И една целувка
може да затвори очите ти.
фев.
22
NO
коментара
Мария Гюрова: По тия места тялото…
[…] ражда руши
търси съюзници
изтръгва от тях ориентири
за мимолетната си империя […]
фев.
21
NO
коментара
Диана Мъркова: Атропос
[…] Плетях и пишех,
без да предвидя,
че нишката от думи
ще се оплете около врата ми […]
фев.
19
NO
коментара
Неда Лилова: Медуза
Стихотворение от Неда Лилова и био-библиографска бележка за автора…
фев.
16
NO
коментара
Диана Мъркова: Писмо до татко
[…] Ния също се чудеше какво се случва с писмата на брат ѝ, затова ѝ хрумна да проследи пътя на последното, щом той го връчи на пощальонката. Момичето я последва, както беше яхнало пръчката конче, и с учудване установи, че тя не занася писмото в пощата, а го дава на майка им.[…]
фев.
15
NO
коментара
Светла Радкова: Две стихотворения
Три стихотворения на Светла Радкова и био-библиографска бележка за автора…
окт.
23
NO
коментара
Ренета Бакалова: *** (ароматът…)
[…] а болката – копринено въже –
изглежда крехка,
но вместо да се скъса – реже.
окт.
18
NO
коментара
Ренета Бакалова: *** (пред хотела…)
[…] Но една натрапчива мисъл те преследва:
Навярно не им стига времето да пият повече вода,
да гледат по-често нагоре, и да подредят в себе си.
Затова убиват въздуха нарочно.
Иначе ще трябва да допуснат,
че някъде съществуват и други начини за дишане
