. .
Кръстопът
електронно списание за литературата като събитие и събитията в литературата
Tag Archives: списание за литература
Мария Куманова: без заглавие (от великите човешки комедии…)
. от великите човешки комедииискам само тази с прорезите в залезитес многото възможности за катастрофас оранжевото което не контролирахме самивъпреки че ни беше дадено ръководствоопитах да се придържам към негода отбележа обектите от които да вземем печатиедин залез един самолет една кометаняколко различни вида птициедин брас инструментнещо кариранонещо коженои първото червено вино за сезонапопълвахме тази […]
Оля Стоянова: Болките на растежа
. Някога той можеше да разбираптичия език –онзи таен език на детството,когато нямаше непознати думии застрашени животински видове –врабчетата не бяха изчезващ вид,дроздовете разказваха истории,а преди буря бързолетите съшиваха небетос едри бодове.Как се нарича всичко онова,което идва после?Порастванеили екологична катастрофа? .
Мария Куманова: без заглавие (позволи на солта…)
. позволи на солта всичките ѝ имена ивъплъщения позволи очертанията напланини по хоризонта позволисляпото петно позволи мъртвата зоназемния божествен ритъм и как всичко емодел позволи си само да седиш данаблюдаваш прилива и отлива да гледашкак текат сълзите как солта се съсирвапо кожата как може с едно движениевече да се махне как отдавна езасъхнала колко време […]
Оля Стоянова: Бурята на хоризонта
. Пристига –до минути светът ще е други той знае, че така трябва да бъде –понякога небето трябва да трещи,да гърми,птиците да притихнат,тревите да се наведат –думите да нямат значение,понякога трябва да наведеш глава,а това винаги ставапо трудния път. .
Георги Рупчев: Чувство за бавно изчезване
Днес Георги Рупчев щеше да навърши 69 години. Но остана на 44. Наистина остана и в един друг смисъл, може би далеч по-малко важен за онези, които го обичаха, но неоценим за българската поезия: остава като един от най-вълнуващите, най-вдъхновяващите български поети. Предлагаме ви да чуете как Георги Рупчев четеше стихотворението си „Чувство за бавно […]
Валентин Дишев: Пластика
. Дълго време твърдях,че не бива да насилвашдумите да се повдигатна пръсти(важно е теда го правятсъс теб). Вече съм готовда призная,че понякогатова е необходимо –там някъде,в пространството между,понякога отеквасмисълът. И дишапоетическото тяло. .
Христо Мухтанов: без заглавие (броя секундите…)
. броя секундите – малки иглички,които се забиват в главата ми:толкова е остро днесброя ги и не намирамкак да изпиля върховете имкак да пригладя роенето им .
Христина Гутева: три миниатюри
. да потрепвашв трелите на вятъратой да се извивав твоето мълчаниеедин е езикътна болката .
Нинко Кирилов: така добре
. така добре да те обичам. а тида спиш до късно, късно. така добреда ти броя и вдишванията, и болките,и всичко, а ти да пресънуваш всякатъмничка вселена, която плаче, стенеили е със криле на гарвани от полети безкрили.и ето аз будувам вместо двама, мечтаехда е вместо трима. да не говорим за това,сега така добре вселената […]
Йоана Стоянова: три миниатюри
. думите се плъзгат по менкато по сапунисана пързалкакато яйце в гърлотона одобрениекоето никога няма да получа .
Мила Люцканова: без заглавие (След една година…)
. След една годинасляга земята.Боговете залязват.Ние мълчим.Думите слягат,затихват затиснатипод вкамененото време.Боговете залязват през март.Други заемат местатаим.Ние мълчими се кланяме.Чакаме небетода слегне над нас. . Стихотворението е от книгата на Мила Люцканова „Краят на думите“ („Арс“, 2023 г.). . Мила Люцканова в „Кръстопът„
Нинко Кирилов: Реквием за хората
Ето – хората вече са хора от сутрин до вечер,а преди те поне се преструваха на измислени ангели,имитираха болки и грижи, човечност,и децата залъгваха, че без черни магии са магове.Хората като жито узряха, но хляб не се случии човешкото стана наистина твърде човешко.И наивните, ние, опитахме, но уви не научихмекак на пропасти да се престорим […]
