Tag Archives: стихотворение

Зорница Иванова: *** (Безгрижен кадър…)

Безгрижен кадър.
Пак улавям мисълта, разлята из онази година
и нейните въображаеми празници.

Нели Станева: Тяло

Обвивката е цяла. Неразрязана,
опазена от зъбите на случая.
И само сънищата ми показват

Атанаска Илинчева: Хартиена лодка

Ако тези сълзи се стичат
без да има къде да попият,
ще покрият всички дървета,

Елица Мавродинова: Буря

Това не беше буря, а прозрение. Аз чувах „думмм“.
А думи изживявах.
Природата издумка: ти си временна и само аз те увековечавам.

Радослав Чичев: Пролет

[…] една жена
едно дете
и едно куче
още спят […]

Ева Гочева: *** (седя в едно кафене…)

[…] може би чакат с нетърпение това падане
това завръщане на пеперудата в пашкула […]

Ана Цанкова: затвори небето Анели

[…] прости си съня Анели […]

Ева Гочева: *** (в обикновените дни…)

[…] и ям бадеми сурови като плътта ми […]

Ана Цанкова: *** (вечерта в която не говорехме за Бог…)

[…] тези невидими диригенти на нищото
мълчат […]

Теа Монева: Актьори в ням филм

[…] всеки път, когато видя линейка,
се надявам да е раждане […]

Красимир Нейков: *** (затваряш клепачи…)

[…] да се удавят минутите […]

Амелия Личева: Урок по граматика

[…] когато започвахме тези бавни уроци
с постижим край […]

Радослав Чичев: Дом

[…] танцуват с бавни стъпки и задвижват
мелницата на сърцето ми […]

Красимир Нейков: Опора

[…] да преглъщаш живота

Амелия Личева: Потребност от рециклиране

[…] ще мога ли от раз да възстановя
следите […]