Предлагаме ви разговор (на Валентин Дишев – от 07.11.2014 г.) с Яна Монева за нейната нова книга с поезия – „Пристанища и стаи (за напускане)”, която до дни ще тръгне към книжарниците с издателското лого на „Пергамент“. Премиерата на книгата е насрочена за 14 ноември (петък), от 18:30 часа, в „+това“ (София, ул. „Марин Дринов“ № 30)…
Кръстопът
електронно списание за литературата като събитие и събитията в литературата
Tag Archives: Яна Монева
Яна Монева: Триножник*
Колко тежи душата
– една неизядена ягода
Яна Монева: (зад открехнатата врата)
Стихотворение, част и от новата книга на Яна Монева – „Пристанища и стаи (за напускане)” (Издателство „Пергамент“), чиято премиера е насрочена за 14 ноември (петък), от 18:30 часа, в „+това“ (София, ул. „Марин Дринов“ № 30).
Яна Монева: *** (той ми разказва…)
…
нещо се случва в онзи дъждовен следобед,
не във фабулата на разказа,
а във вътрешността му –
мека като сърцевината на стебло,
по което се стичат дъждовните капки…
Яна Монева: неделя –
…
ще избягаме от страха,
ще го оставим да се стече
в сянката на дувара отсреща
или в черната котка…
Яна Монева: спотаено усещане
има моменти, когато
между срещите на телата
или след всички трепети
на разбиране и разминаване…
Яна Монева: Скулптор
Той е
ръце, които ще размесят
и ще намерят думите във камъка,
мълчал години…
Яна Монева: Онзи ден
Онзи ден
сънувах
непознато пристанище…
Яна Монева: Дъждът ме настига…
дъждът ме настига.
влиза през тавана и стените
на празната стая, за която мисля…
Яна Монева: Горгона
слаба, порцеланова,
винаги силно гримирана,
красива, с тази красота, в която липсва…