Tag Archives: Яна Монева

С Яна Монева за „Пристанища и стаи (за напускане)”

Предлагаме ви разговор (на Валентин Дишев – от 07.11.2014 г.) с Яна Монева за нейната нова книга с поезия – „Пристанища и стаи (за напускане)”, която до дни ще тръгне към книжарниците с издателското лого на „Пергамент“. Премиерата на книгата е насрочена за 14 ноември (петък), от 18:30 часа, в „+това“ (София, ул. „Марин Дринов“ № 30)…

Яна Монева: Триножник*

Колко тежи душата

– една неизядена ягода

Яна Монева: (зад открехнатата врата)

Стихотворение, част и от новата книга на Яна Монева – „Пристанища и стаи (за напускане)” (Издателство „Пергамент“), чиято премиера е насрочена за 14 ноември (петък), от 18:30 часа, в „+това“ (София, ул. „Марин Дринов“ № 30).

Яна Монева: *** (той ми разказва…)


нещо се случва в онзи дъждовен следобед,
не във фабулата на разказа,
а във вътрешността му –
мека като сърцевината на стебло,
по което се стичат дъждовните капки…

Яна Монева: неделя –


ще избягаме от страха,

ще го оставим да се стече
в сянката на дувара отсреща
или в черната котка…

Яна Монева: Дъжд

Стихотворение от Яна Монева…

Яна Монева: Аз съм

Стихотворение от Яна Монева…

Яна Монева: *** (Единственото…)

Стихотворение от Яна Монева…

Яна Монева: Притежания

Стихотворение от Яна Монева…

Яна Монева: Рецепта

Справям се като готвя…

Яна Монева: спотаено усещане

има моменти, когато
между срещите на телата
или след всички трепети
на разбиране и разминаване…

Яна Монева: Скулптор

Той е
ръце, които ще размесят
и ще намерят думите във камъка,
мълчал години…

Яна Монева: Онзи ден

Онзи ден

сънувах
непознато пристанище…

Яна Монева: Дъждът ме настига…

дъждът ме настига.
влиза през тавана и стените
на празната стая, за която мисля…

Яна Монева: Горгона

слаба, порцеланова,
винаги силно гримирана,
красива, с тази красота, в която липсва…