Паркът идва!
      Чели сме ги всякакви – реалисти, символисти, дадаисти, футуристи, диаболисти, авангардисти, модернисти от общ характер, комунисти, обективисти, фантасти, хипита, битници и разнообразни алтернативници, да не говорим за постмодернистите. Познаваме бързата и бавната литература, мъжкарското и женското писане, идеологическата и алегорическата употреба на думите. В парка влизат шарени поетики, но от него не излиза никакъв „изъм”. Не съществува концепция, обхващаща целия парк. Паркът е хетерогенен, многогласен и пъстър. В него всички са добре дошли, макар не всички да са добре заварили. А скоростта на писане и четене зависи от скоростта на погледа, от скоростта на мислите. В парка можеш и да спортуваш активно, и пасивно да релаксираш. Паркът не е структура, а състояние.
      Паркът идва!