Tag Archives: Там

Ванина Димова: Дворът

Вървя по премълчани думи.

Под скулите изтръпва миналото.
Ще се хвърля в меката пръст

между рохките стъпки на дядо
и прасковата, засадена за мен.
Още една есен след лято,
в което ме нямаше.