Ома е бабата на моя приятел. Тя ходи на сладкарница следобед. Всеки ден си облича различна рокля от цветна коприна. Има малка чантичка, която държи под мишница. Ходи с ръце на гърба и поздравява съседите си с усмивка. Слага си розово червило. Докато стигне до сладкарницата, често се спира и гледа в хорските дворове. Или пък поглежда назад. Ако излезеш на вратата, когато гледа улицата, не знаеш дали отива или се връща от сладкарницата…
Кръстопът
електронно списание за литературата като събитие и събитията в литературата
Tag Archives: Adela Greceanu
Адела Гречану: фрагмент от „Госпожица Квази“
Аз тапицирах онзи стол в зелено. Отдавна беше лекьосан и намерих една стара рокля с цвят, близък до неговия, с която го облякох. Оттогава това е моят стол.
Преди да седна, някакъв шум развълнува мислите ми. На стола се появи едно петно, което аз забелязах едва на втория ден. Вече не сядах на стола, изнесох го на слънце. На третия ден, вместо да изсъхне и да остави след себе си само неясен контур, петното започна да изпъква по-силно…
Адела Гречану: Фрагменти
Правех си модели от няколко събрани заедно нишки. Дразнеше ме, че покривката на масата не беше едноцветна и поради това моите модели не изпъкваха добре. Харесваха ми етикетите, които се отлепват лесно. Накъсвах ги на дребни парченца, приготвях ги и после търсех нишки по килима. Каквито и да са. От нишките правех малки топчици и когато бяха достатъчно, започвах да ги комбинирам с хартийките от масата. Подреждах дребните боклучета във възможно най-правите и близко разположени успоредни редове, но никога в кръгове…
