Мигел Ернандес: Последна песен

Боядисана, а не празна –
моята къща е боядисана
с цвета на велики
страсти и нещастия.
Тя ще се завърне от ридаещото място,
Прочети цялата публикация »

You can edit this ad by going editing the index.php file or opening /images/Cross.jpg

Валентина Шчербан*: „Обещаният град“ (фрагмент)

   Тогава ги видях.
   Спомням си го, сякаш е прясно преживяно. Всичко стана толкова бързо, че дори не успях да осъзная, че търсеха мен. Първо бяха две точки в далечината. После мина автобусът и ги покри с гъст облак от прах. После отново се показаха. Видяха ги всички хора в града.
   Всъщност бяха две жени на велосипеди. Когато бяха на около десет метра ги познах. Бяха сестрите на майка ми. Никога не бях и помисляла да се виждам с тях отново. Не се бяхме срещали толкова дълго, че бях забравила за тяхното съществуване. Нямах никаква причина да ги очаквам, но ето че стояха пред мен от плът и кръв.
Прочети цялата публикация »

Олга Щефан*: езикът

дай ми елитарния език
на поетесите от края на века
които
откриваха тялото си,
а в него
остро копие.
Прочети цялата публикация »

Вероника Д. Никулеску*: Всички деца на книжарката (фрагмент)

  Разбира се, че исках да се самоубия. Тогава в Сибиу, през месеците непосредствено след смъртта на детето, безброй пъти тръгвах на разходки, от които си мислех, че няма да се завърна. Отивах до парка Под елшите, минавах от другата страна на река Чибин, излизах от крайните алеи и после се спусках по стълбата на Пасажул Спиталюлюй, към улиците Мунтенией и Молдовей, до квартал Щранд. Оттам поемах още по-надалеч по Марамуреш, където железопътната линия ограждаше града, докато оплаквах всичко отминало, което нямаше как да се върне. И си представях, че това е краят. Прочети цялата публикация »

Рабиа Джелти: ти избираш

Когато си влюбен,
всичко е възможно:
би могъл да бъдеш така светъл, например,
като заблудена светкавица,
Прочети цялата публикация »

Дениз Отай* – Mood: крайморско

Имаше дни, в които живеех
само за тялото.
Не чрез, а за него,
за хедонистичните му тръпки.
Прочети цялата публикация »

Лавиния Бранище*: Авариен изход

  Разговаряхме часове наред и когато вдигах телефона и долепях профилната му снимка до ухото си, имах усещането, че мушвам във врата си невидим контакт, който ми позволяваше да се свържа с неговото съзнание. Когато гласът му прозвъняваше, усещах как протича електричество.
  Исках да му споделя, че разполага със сила, която може да запазва равновесието в цяла слънчева система, гравитация, на която нищо не може да устои. А също че се чувствам разголена, когато разговаряме, защото той наистина ме вижда. Че мога да му доверя всичко и той ще разбере не само върха издигнат от думите ми, но и цялата ледникова шапка, която го покрива.
  Само след няколко дни бях готова да му кажа колко се радвам да го чуя, защото наистина се чувствах така. Бях толкова щастлива, че дори се усещах красива.
   Е, добре е, че не му казах нищо от това.
Прочети цялата публикация »

Дениз Отай*: Виртуална победа

Да станеш жертва на
равностойната игра
да вярваш на онзи, който поставя точките по картата,
на онзи, който те праща – къде? – някъде по територията.
на онзи, който кара вълните там да вибрират?
морските вълни?
Прочети цялата публикация »

Габриела Фечору*: контекстът

атмосферното налягане
температурата
степента на видимост
валежите
някои глаголи не се подчиняват на възвратния залог
Прочети цялата публикация »

Cristancho Duque / Кристанчо Дукe

  Кристанчо Дукe – поет и преводач от Санта Барбара, Антиокия, Колумбия, 1991. Директор на списанието за поезия Ítaca и съорганизатор на Международни литературни дни Андрес Бело. Някои от стиховете му са публикувани в печатни и виртуални медии в Колумбия и в чужбина. Участва в събития като IX фестивал на международната поезия на Карибите PoeMaRío (2016) и IV Международна седмица на поезията в Койоакан (2018). Преводач е на значими италиански писатели от Ренесанса и Новеченто като Пиетро Аретино и Салваторе Куазимодо. В момента работи по публикуването на първата си книга, Un género de noche и превеждането на Sonetos lujuriosos от Аретино.
Прочети цялата публикация »

Паул Целан: Corona*

Есента яде своето листо от ръката ми: ние сме приятели.
Вадим време от орехите и го учим да ходи:
времето се връща в черупката.
Прочети цялата публикация »

Мариана Óса Сапата / Mariana Ossa Zapata

  Мариана Óса Сапата e родена през 1992 г. в Перейра. Колумбия. Участвала е в поетични събития, фестивали и панаири на книги в страната, сред които Международния фестивал Хосе Мария Ередия в Толука, Мексико. Ръководи поетични работилници за деца и младежи в различни колумбийски градове. Стиховете ѝ присъстват в различни антологии, вестници, списания и блогове в страната и чужбина, и са преведени на английски, виетнамски, португалски и италиански. Работи върху първата си стихосбирка „La oscuridad tiene un rostro” („Тъмнината има лице”).
Прочети цялата публикация »

Книжен четвъртък с Георги Цанков

  „През 1971 год. инженер Троянов емигрира в Германия. Вероятно вече се досещате, че това е бащата на известния немски белетрист от български произход Илия Троянов. Марин работи 18 години в Танзания, после в Уганда, Гамбия, Судан, обикаля Йордания, Гвиана, Ирак, Непал и Афганистан. Това е и периодът на възпитание на Илия, който по неповторим начин отразява тази одисея в романите и в пътеписите си. Но голямото преживяване за бащата започва през 1990 година, когато немската държава го изпраща в земите на бивша Югославия, за да ръководи хуманитарната помощ за жертвите от избухналата там война. На километри от нашите граници загиват около 130 хиляди души, почти два милиона изгубват завинаги домовете си. Най-много са погубените босненци, следвани от сърбите и хърватите. Изнасилените жени, най-вече в Източна Босна от босненски сърби са около 50 хиляди. Много от жертвите са невръстни деца, дори пеленачета. Троянов остава по тези места цели 14 години. „Аз бях свидетел на много от тези човешки трагедии, запознах се и говорих с пострадали и чух толкова тъжни истории по време на престоя ми по размирните земи. Така че, когато се реших да пиша тези разкази за тяхната трагична съдба, не трябваше да измислям много. Местата са автентични, описаните действия и човешки страдания са исторически верни, само героите и ситуациите, в които са поставени, са измислени.“ Прочети цялата публикация »

Laura Cardona / Лаура Кардона

  Лаура Кардона е родена през 1991 г. в Апартадо, Антиокия (Колумбия). През 2009 г., на 17-годишна възраст, тя печели наградата „Los sueños de Luciano Pulgar“ от Подсекретариата за култура в Белo, в категорията за младежи, жанр поезия. В същия литературен конкурс печели наградата в категория за възрастни през 2014 г. с поетична творба, озаглавена “Día”. През 2015 г. излиза дебютната ѝ книга „Marolas“, наградена от Института за култура и наследство на Антиокия. В момента учи Испанска филология в Антиокийския университет и е част от координационния комитет на Международен литературен фестивал „Андрес Бело“ (JILAB).
Прочети цялата публикация »

Ashanti Dinah / Ашанти Дина

  Ашанти Дина е родена през 1980 в Баранкиля, Колумбия. Поетеса, учен и активист от африкански произход. Бакалавър по Съвременни езици и магистър Лингвистика и латиноамериканска литература. Съавтор е на книгата Investigando el racismo y la discriminación en la escuela (Богота, 2010). Дебютната ѝ стихосбирка Las semillas del Mintú излиза през 2019 г. Нейни текстове са публикувани в множество вестници и списания, има спечелени национални литературни награди и признания в областта на културата, като работи по различни проекти, свързани с расизъм, дискриминация и африканско наследство.
Прочети цялата публикация »