Калина Линкова: Янус

по страниците на ненаписаното
ехтят междуребрията на времето
ребрата – забити като осили в блузата
като усилия на паметта
като опит
поне да те залича с думи
Прочети цялата публикация »

You can edit this ad by going editing the index.php file or opening /images/Cross.jpg

Христо Мухтанов: ***

  Пръстите ми бяха пораснали.
  В онзи момент усетих, че връхчетата им се притискат в предметите, в пространството, което ме заобикаляше, сякаш ми беше отесняло, удрях се в ръбовете му и същевременно мислех, как вече съм на тези години, в които тялото ми не се променя.
Прочети цялата публикация »

Ренета Бакалова: *** (ароматът…)

Ароматът на това кафе
се смесва толкова добре
с уханието на малини и на болка,
че не знам кое от двете
е по-червено.
Прочети цялата публикация »

Калина Линкова: шарада за наивници

хрупкава е поезията на изгрева
облизва хълбоците на утрото
плисва междуредия под душа
търкулва се по небцето
на деня
Прочети цялата публикация »

Христо Мухтанов: *** (понякога не ми достига…)

понякога не ми достига вода,
както не ми достига въздух –
приклещен съм от спазъм в гърдите,
ребрата ми: кафез за дробовете –
Прочети цялата публикация »

Златина Димитрова: Философия на есента

Боря се с навиците си като котка,
посягаща към врабче.
Дъждът вали и пак, по навик,
капките се сливат в локвите.
Тихо е, поне достатъчно,
че да чувам тоновете на сезона.
Прочети цялата публикация »

Татяна Стоянова: Кал

между насечените линии
на юнския дъжд се засичаме
Прочети цялата публикация »

Ренета Бакалова: *** (пред хотела…)

Пред хотела три жени стоят и пушат,
докато водят
онези банални разговори:
днес нарязах две глави лук,
смених завивките,
успях сама да поправя крака на масата,
по дяволите, колко много се клатеше преди това,
ще спра захарта и тестото,
може би така ще ме обичат повече,
може би така ще се обичам повече.
Прочети цялата публикация »

Виолета Кунева: *** (след потопа…)

след потопа
се разминавам по улиците
с мокри хора кучета птици и къщи
с размазан грим
но аз съм суха
макар че бях под същото небе
Прочети цялата публикация »

Никола Петров: Предпоследното си лице като покана за белег

Не беше ли същият, който мечтаеше за яростта на пороя,
за божествена ярост –
повече спектакъл, отколкото наказание.
Който една зимна нощ посочи небето
цялото в пурпур и стана единствен
свидетел.
Прочети цялата публикация »

Крис Енчев: *** (посявам есенно слънце…)

посявам есенно слънце
почвата е благородна и ухае на тъги
Прочети цялата публикация »

Ана Мария Гърбич: „Земя 2.0“, фрагмент

докато разресвах косата на своята барби която говори
глупости, донесена от емиратите където майка ми
работеше като преводач, носеше дълги рокли и
тихо мърмореше под носа си за феминизъм, някоя си емина
гризеше кори от картофи, ходеше с вълнените си
чорапи по горещи камъни и питаше
Прочети цялата публикация »

Виолета Кунева: *** (… за да влезеш)

няколко пъти отидох в галерията
заради картината с кучето
накрая посегнах крадешком и го погалих
нито то нито светът показаха че са усетили
докосването по маслената топла козина
на следващия ден кучето беше избягало
на мястото му имаше пролука
достатъчна за да влезеш
Прочети цялата публикация »

Зорница Иванова: *** (Разказвали ли са ти…)

Разказвали ли са ти за испанското градче
Setenil de las Bodegas,
шапката на юга.
Там небето е излязо
в лятната си отпуска,
Прочети цялата публикация »

Ева Гочева: *** (пред мен върви…)

пред мен върви жена
накуцва от тежестта на тялото
бедрата ѝ трудно се разминават
но въпреки това
стъпките ѝ са безшумни
като на мъртва балерина
Прочети цялата публикация »