Публикации в категория Думи за книги

Книгите – животът им…

Теодора Лалова: „еднаистория“, разбира се, не е просто една

„еднаистория“ от Джипи (псевдоним на Джан Алфонсо Пачиноти), превод – Нева Мичева, визуална адаптация – Кирил Златков, редактор – София Несторова, изд. „Жанет 45“,2020 г.)

  Живея в Белгия – страна, в която комиксите са част от националната култура. При все това, до момента самата аз не се бях интересувала от графични романи, с две изключения. Едното е свързано с преместването ми в Льовен като студентка – помня колко учудена бях при първия сблъсък с библиотеката на един от съквартирантите ми. До учебниците по право, романите и поезията, изпъкваше и тежка лавица с комикси. До тогава моята представа за комикси се заключаваше в Тинтин или пък Marvel, т.е. или истории за деца, или пък такива, които изискват специален интерес. Съквартирантът ми даде назаем негова любима графична новела за Рембо – да ми покаже, че може една сериозна история („за възрастни“, ако щете) да се разкаже и така. Второто лично изключение е поредицата “Les Cités obscures”, илюстрирана от белгиеца Франсоа Схойтен. Измислен свят, в който хората живеят в градове-държави, всеки един от които се е развил по свой собствен начин и се отличава със свой собствен архитектурен стил. Схойтен е силно повлиян от ар нуво, а рисунките му за пръв път ми разкриха комиксите като визуална наслада.
  Получих „еднаистория“ като подарък от издателството срещу ангажимента да споделя честното си мнение за книгата. Благодаря сърдечно, Манол Пейков!
   Ето какво открих: Get the whole story »

КНИЖЕН ЧЕТВЪРТЪК С ГЕОРГИ ЦАНКОВ

  „Исках тази седмица да започна прегледа си с една невероятно силно въздействаща творба на Марин Троянов (баща на Илия Троянов) „Когато падне мракът“, издадена от Надя Кабакчиева, чудесната стопанка на издателство „Слънце“. Реших да отложа за следващата седмица размислите си за трагедиите в бивша Югославия – те са толкова зловещи и така добре представени от автора, че днес силите ми не стигат, за да намеря точните думи. Затова ще започна с литературоведски труд, който непременно трябва да бъде прочетен от по-широка аудитория, тъй като носи ценно познание за двама големи български интелектуалци – „Яна Язова и Александър Балабанов“. Подзаглавието е умело избрано – „Двуединство на духа“. Разбира се, красивата и талантлива поетеса и белетристка не е била съпруга на професор Балабанов, но двамата фантастично са се допълвали. За осмисляне на звездната духовност на връзката им дължим огромна благодарност на непрежалимата Цвета Трифонова – неуморна изследователка на белите полета в литературата, която – заедно с Петър Величков – издаде „Мойра: епистоларният роман на Яна Язова и Александър Балабанов“. Get the whole story »

Аудиозапис от премиерата на „И други езици“ от Ренета Бакалова и закриване на София ГлосиФест – 2020/есен

  С премиерата на книгата „И други езици“ от Ренета Бакалова, състояла се пред публика в книжарница „Български композитор“ приключи програмата на International Sofia GlosiFest – autumn 2020 и фестивалът бе закрит. За да започне подготовката на пролетното му издание през 2021 г.
  Предлагаме ви да чуете поезията на Ренета Бакалова, четена по време на представянето от нея и Валентин Дишев (премиерата открива Левена Филчева Get the whole story »

„Граница“ на Капка Касабова е номинирана за наградата „Ангелус“

  Полското издание на „Граница“ (Издателство Czarne), заедно с още шест важни книги на източноевропейски автори в превод на полски, е включена в краткия списък на престижната Централноевропейска литературна награда „Ангелус“ във Вроцлав. При предишното си издание наградата бе връчена на Георги Господинов и на преводачката на книгата на полски Магда Питлак за „Физика на тъгата“.
  Припомняме Ви разговора на Валентин Дишев с Капка Касабова за книгата:
Get the whole story »

„Лекции по философия в рамките на шест часа и четвърт“ от Витолд Гомбрович от днес е в книжарниците

  Измъчван от болестта и обсебен от мисли за самоубийство, Витолд Гомбрович изнася своите „Лекции по философия в рамките на шест часа и четвърт“ в последните два месеца от живота си, от 27 април до 25 май 1969 г., пред своята съпруга Мари Рита Лаброс и Доминик дьо Ру, съавтор заедно с Гомбрович на „Завещанието“ (1968) ‒ книга разговор за неговото творчество и идеите му, и инициатор на лекциите. По думите на Рита: „Доминик добре разбираше, че единствено философията в този момент на физическо изтощение бе способна да мобилизира духа [на Витолд]“.
  От Кант до Хегел, от Шопенхауер до Киркегор, от Сартр до Хайдегер тези ексцентрични лекции впечатляват с критичния прочит на възгледите за човека и света, залегнали в основата на модерното западно мислене. В рамките на шест часа и четвърт Гомбрович свежда историята на мисленето до най-простия й израз, отреждайки на марксизма последните петнадесет минути. Текст, нелишен от хумор, изпълнен с блестящи прозрения и гняв срещу съвременната философия, която страни от живота и реалните проблеми на човека. Своеобразен антиучебник и същевременно трагикомично обяснение в любов към философията.
Get the whole story »

„Братовчедката на Зорбас“ и Рене Карабаш

   Новата книга с поезия на Рене Карабаш„Братовчедката на Зорбас“ е вече в книжарниците („Жанет – 45“, оформлението е на Люба Халева, а редактори са Аксиния Михайлова и Надежда Радулова).
 „Има нещо естествено и директно, нещо осезаемо в най-добрите стихотворения тук. Като да усетиш семката от домата между зъбите си, сцепената вежда, вкуса на смъртта и детството. Личен репортаж за пътя и порастването – подир трабанта на миналото, бащата – градинар и гробар, пътешествията на майката през магнитите от чужди градове на хладилника, запушените с дъвка ключалки, през които все пак успяваш да зърнеш – смърт няма. Прямо и лично, намерило себе си писане.“, казва за „Братовчедката на Зорбас“ Георги Господинов.
Get the whole story »

Онлайн „Глоси“ КнигаФест – колекция 2

  В няколко публикации днес и утре ще Ви представим книги, три от които можете да изберете и поръчате, а те да станат Ваши само за 20 лева общо, с включена доставка до адрес или удобен за Вас офис на „Еконт“.
  Не просто ще Ви представим книгите, но и ще Ви посочим възможните връзки между тях, онова, което прави четенето им „в комплект“ особено изживяване, което разкрива нови интерпретативни полета – за всичките и за всяка поотделно. В края на публикацията (вижте Auditorium) ще Ви предложим за четене, слушане, гледане и фрагменти от рецензии, разговори с авторите, премиери на книгите – онова, което може да Ви подкрепи в пътуването към и в тях…
Get the whole story »

Онлайн „Глоси“ КнигаФест – колекция 1

  В няколко публикации днес и утре ще Ви представим книги, три от които можете да изберете и поръчате, а те да станат Ваши само за 20 лева общо, с включена доставка до адрес или удобен за Вас офис на „Еконт“.
  Не просто ще Ви представим книгите, но и ще Ви посочим възможните връзки между тях, онова, което прави четенето им „в комплект“ особено изживяване, което разкрива нови интерпретативни полета – за всичките и за всяка поотделно. В края на публикацията (вижте Auditorium) ще Ви предложим за четене, слушане, гледане и фрагменти от рецензии, разговори с авторите, премиери на книгите – онова, което може да Ви подкрепи в пътуването към и в тях…
Get the whole story »

Цветелина Марева за „Случки в близката нереалност“

 „Случки в близката нереалност“ е бавна, сетивна книга, която не разлистваш трескаво с цел да проследиш развитието на фабулата до края. Като че ли Макс Блехер изчаква читателят да си поеме дъх, за да може да продължи да го следва в ритъма на разказване, кара го да спира, да осмисля и чувства прочетеното. Стилът на румънския писател е сериозна провокация както към въображението, така и към мисълта.
   Ако трябва да обобщя в три думи кое е това, което ме впечатли най-много в тази книга, те ще са: език, поезия и философия. Поезията като философия на живеене, изразена чрез обилна словесност, необичайна метафоричност и вглеждане в детайла.
Get the whole story »

Таня Иванова: За „Психиатрична болница „Творки“ и съпротивата…

  Публикувана за първи път в Полша, „Психиатрична болница „Творки“ (Марек Биенчик, изд. „Панорама“, превод от полски: Десислава Недялкова, корица и оформление: Капка Н. Кънева) се появява в България двадесет години по-късно, макар авторът да е познат тук с други свои произведения.
Get the whole story »

Красимир Лозанов: Ако ви се е дочел голям руски роман

  „Мащабен, обсебващ, разтърсващ – и в духа на голямата руска мисловна и разказваческа традиция“ – това е част от началото на представянето за booklover.bg от Красимир Лозанов на романа на Евгений Водолазкин „Лавър“ („Панорама“, 2020 г., преводът е на Антония Пенчева). Романът е носител на двете най-големи руски литературни награди, преведен на над 30 езика, включен от британския „Гардиън“ в списъка с 10-те най-важни романа, посветени на темата за Бог. Чуйте и вижте:
Get the whole story »

Стефани Калчева: Безкрайна „нощ в Каракас“

  В интервю (което може да прочетете тук тук) Карина Сайнс Борго казва, че журналистиката дават отговори, докато художествената литература задава въпроси, което мисля се е получило наистина с романа ѝ “Нощ в Каракас” (изд. “Жанет 45”, преводач: Анелия Петрунова), в който разказва за родната си страна Венесуела (признавам си, че аз я произнасям с “ц”), в която не живее от 2006-та.

  Разбира се, историята дава и доста отговори, особено за човек, който не е запознат с политическата обстановка в държавата. Имам бегъл спомен от статии и новини, наблягащи на факта, че е една от най-опасните държави в момента, не само в Южна Америка, а изобщо. Един бърз поглед в Гугъл и попадам на клипчета с насилие, тежка хуманитарна криза и изключително високо ниво на престъпност – нищо от това не ни е спестено в книгата на Борго, която не е спирала да следи случващото се във Венесуела, откакто живее в Мадрид, и да изпитва, както го нарича, вината на оцелелия.
Get the whole story »

Валентин Дишев: Не е речник

  Обсъждахме с издателя на „Янус“ дали книгата няма нужда от един речник, който да прави по-лесно и достъпно ориентирането в имена и реалии, които се появяват в нея. Аз се съпротивлявах, защото продължавам да смятам, че непосредственото въздействие, неопосреденото от „знание“, е по-важно за поезията. „По-важно, но сам казваш, че много държиш и на другия възможен прочит, на онзи, който дава повече“, възразяваше издателят. Така в края на книгата се появи текст, който Ви предлагам и тук, наречен

Не е речник
Get the whole story »

Мария Ширяева: Опит за „Опитът“ на Русана Бърдарска

  Книгите, които се появяват по време на кризи, често имат странна съдба. Особено ако са монументални, с много страници в тях. Читателят, по стара традиция, сполитаща повечето дебели томове — такива като „Записките по българските възстания“ или Библия — може не само да ги чете, но и да гадае по тях, да ги използва като оракул или случайна енциклопедия за отговори на вълнуващи го, тежащи на съзнанието и душата въпроси с неизмеримо физически тегло.
  Искате ли да ви покажа, как става? Ами, много лесно. Да речем…“Защо не можем да излезем да се разходим сега?“ — питам аз книгата. Отварям я напосоки. И ето. Страница 452. Играта на отговори сякаш обръща към мен острието на още по-вълнуващи въпроси: „Дали природният катаклизъм и недостиг на ресурси няма да доведе до социален катаклизъм? Дали тоталното преустройване на икономиката няма да доведе до фундаментални промени и в обществото?“. Дали…дали. Но този „отговор“ е твърде пряк. Да пробваме пак. Страница 483. Нов пасаж звучи вече като опит за притча: „… Само когато разгледах много отблизо „Падането на Икар“ от Брьогел, видях ироничната недоизкусуреност, даже нелепо детинския рисунък на двете човешки фигури — тази на орача, на малкия човек, зает в своето ежедневие, и на мечтателя, който пльоква във водата… непатетично, незабележимо… Ако не познавах картината… или не бях прочела заглавието, можеше и аз като зрител на картината да не видя Икар“. Точно така. Един въпрос и огромен избор от отговори, дори и случайни.
Get the whole story »

„Янус“ тръгва към читателите на 7 май

    От 7 май тази година „Янус“ на Валентин Дишев започва да търси срещи с читателите си.
  Ето какво казва авторът за своята книга: „Дори заглавието на тази книга е напомняне. Напомняне, че „знам“ е начало, а не край на въпросите. Напомняне, че в „предзнаенето“ това „пред“ обикновено тихо води към „предразсъдък“, а не към познание.
  Когато „Ортелий“, „Тиха книга“ и „Маргьорит (и други регистри)“ се появиха като трилогия, ме питаха „Защо Тезей?“. И неизменно отговарях „Защото е „Егей“. Защото пътуването към и от Лабиринта е несъзнаваното минало, забрава и предизвестие, разказ за скъсани нишки и недостъпни на волята възли, защото всеки син има баща (дори и ако не го познава), защото всяка цивилизация е разказ, всеки разказ е назоваване на бъдеще.
  Дори когато този „Тезей“ е взиране в мрака на Лабиринта, той е търсене на онова, заради което е построено обиталището на самотата… дори когато е разказ за смърт, не е за онази – предизвестената, а за разпъналата платната на победния възторг на Модерността – неочакваната, смъртта чрез забравеното…. и търсене на начин и смисъл да се живее след това. Когато нишките на Спасението, се врежат във вените като координати на географска карта, когато се превърнат в рана и пропаст, деляща от Другия, превръщаща го в далечен и чужд, безплътен и фикционален, вслушва ли се някой в дишането на тялото на историята като живот – личен и единствен…
Get the whole story »