На сантиметър от шума и показността, на сантиметър от всичко претенциозно и разрушително, на сантиметър от апатията и безразличието, стоят всички малки чудеса. За тях пише и разказва Теодора Тотева в последната си стихосбирка „На сантиметър от чудото“ (редактор Георги Господинов, изд. „Жанет 45“)
Get the whole storyКръстопът
електронно списание за литературата като събитие и събитията в литературата
Публикации в категория Глоси
Валентин Дишев: за „Драскотини върху зеницата” от Георги Милев
Подозирам, че съдбата на „Драскотини върху зеницата” – книгата с поезия на Георги Милев, която се появи вчера, ще е като на „!0 минути” – книгата му с разкази, издадена преди шест години: ще я прочетат малцина, ще изкрещят нейната специфична тишина, после ще притихнат в смирението и утехата, които тя носи, и… Това ще е „точката” – за книгата няма да се говори, няма да достигне до мнозина, няма да живее в публичното като разговор (няма да предизвика дори сплетня). Разбира се тези, които ще са я прочели, ще могат да разказват после как тя е променила живота им (е, авторът вероятно няма да има основания да го прави – не и по отношение на самата книга, защото промяната за него е завършила още с нейното написване). И причината няма да е в това, че и двете книги са издадени от „малки” издателства, нито в пословичната скромност на Георги Милев – просто и в двете книги има твърде много доброта, почтеност, способност за емпатия, хуманизъм без патетика, отказ от поза, твърде много безразличие към суетата… има твърде много от онези неща, които правят книгите невидими днес… Get the whole story
Валентин Дишев: Глоси по „Тънка книжка” на Екатерина Йосифова
Когато една книга успее от азбуката на живеенето да изрече, да подреди свят, да излъчи разтърсващо усещане за тук-битие, пронизано от трансценденции, и да го направи тихо, смирено, но енергично (такова усещане в последните години съм имал само след „Наивно изкуство” на Марин Бодаков) – тогава трябва да се поклониш. Не церемониално – да се оставиш липсата на излезлия от теб изведнъж, залпово, въздух да подгъне разтрепераните колена, да оставиш диафрагмата да прегърне сърцето, доказвайки, че дишането и кръвта само заедно са живот… да се поклониш, а после да позволиш дъхът на поезията да те изпълни чрез тази книга, духът на поезията, духът да те изправи… И да благодариш. „Тънка книжка” е такава. Благодаря, Екатерина Йосифова.
Get the whole story
Валентин Дишев: Глоси по „Северна тетрадка“
Това е една от най-взискателните към читателя книги, които познавам (а аз познавам много книги). Никак не е лесно да попаднеш в кръга на онези, които тя ще избере да допусне до себе си – проверява внимателно дали сетивата ти имат дълга културна памет, дали са способни внимателно да следват пластиката на некрещящия знак, дали имат вътрешен обем, позволяващ на шепота да отекне и се превърне в ясно изговорен свят, дали са способни да се движат достатъчно свободно, за да разчитат перспективи, редуващи погледа отгоре, обзиращ по-пълно, но подравняващо, с този на плътния, дишащ хоризонтал, жаден за хоризонт… И толкова по-радостно е да виждам, че избраните, разчелите книгата и себе си през нея, стават все повече и повече.
Get the whole story
Валентин Дишев: Глоси по „Улица Щастие“
Няма да се опитвам да правя още едно „упражнение”, опитвайки се да очертая и гравирам с кремък невзрачната си физиономия върху гърба на тази книга (след двете награди – „Николай Кънчев” и „Иван Николов” – желаещите да го сторят и без това са повече, отколкото добрият вкус позволява… а разбиращото четене на поезия просто го забранява). Ще се опитам да ви поканя да почувствате защо аз обичам „Улица Щастие”. Не – най-напред ще го кажа. Обичам тази книга, защото тя е прецизно структурирана и режисирана, не ме кани да я съпреживея с (или като) плакатна драматичност, а ми предлага деликатна драматургия, която мога да съразмервам чрез ритъма на моя собствен дух… и мяра.
Get the whole story
