* * *

В премръзналите пръсти

мълчания са вледенени.

От неизпредената вълна е студът.

* * *

Вятър се защура

из клоните без листи.

Къде да се смълчи?

Къде да мисли?

***

Морето пропълзя

по сънения пясък –

донесе хлад и песента на мида.

   Създаден през 1983 година, романът „Свидетелят“ („Колибри“, превод: Маня Костова, 192 стр., цена: 16 лв.) е вдъхновен от истинска история. През далечния XVI век млад юнга, член на експедиция на път към примамливите богатства на Индия, е пленен от диво племе и още с пристигането си присъства на ужасяващо пиршество. На фона на миролюбивия нрав и отруденото ежедневие на туземците, с които той дълго съжителства, колективното заслепление и безумство, обземащо ги всяка година по едно и също време и изливащо се в противни оргии, му изглежда странно и непонятно, както и подбудите им да пощадят именно него измежду всички други пленници. Обяснението идва шест десетилетия по-късно, когато героят разказва за своето пленничество и за странстванията си по света след възвърнатата свобода. Под перото на вече остарелия и натрупал житейска мъдрост мъж се нижат разсъждения за нетрайността на битието, за илюзорността на света, за страха да не изчезнем без следа и за копнежа да продължим да съществуваме в нечие свидетелство, че ни е имало, макар и мимолетно, в необятната вселена.

   Роман с изумителна пластика на стила и съдържанието, в който философското не е поредното „откритие“ на недочелия, а резултат от ерудиция и самодисциплина. И с неподражаем ритъм, в който грозното и отблъскващото се редуват с прекрасното и възвишеното, както в самия живот по силата на онази цикличност, която владее Универсума.

Get the whole story »