За думи молих,
думи ми се дадоха.
Ала
не бях се сетила
за тишина да моля.
Get the whole story
Кръстопът
електронно списание за литературата като събитие и събитията в литературата
Публикации в категория Авторски текстове (ЛФ)
Елица Мавродинова: Ин и ян
Гергана Гълъбова: Цар Лъв
Цялата година беше ти
Баба ти казва колко си умна –
на три месеца гледаш книжките
сякаш разбираш
Get the whole story
Вангел Имреоров: времето изтича, (…)
но какво остава след нас?
празни прегръдки,
обещания
Get the whole story
Доротея Василева: Машини
Рано сутрин бие камбана, оповестяваща нищо.
Може би хората, които живеят наблизо,
са привикнали към звука ѝ, както Бог е
свикнал да не чува молбите ни.
Get the whole story
Людмила Миндова: Първо очертай (…)
Първо очертай лявата си ръка.
После дясната.
Седни с приятел.
Get the whole story
Христина Гутева: Три
*
приемам самотата
като дар
всичко друго си отива
Еди Румян: Рендетата
Влизането отзад бе толкова грубо, че момчето падна като покосено. Просна се напред, ръцете му едва успяха да се протегнат навреме, за да омекотят удара. Изправи се, целият изцапан в тревни чимове, но не направил и две крачки, глезенът му не издържа и отново се свлече на чорлавата морава. Get the whole story
Катерина Стойкова: Веднъж отхапах от една ябълка
и си обещах:
Той и аз ще сме приключили,
когато тази ябълка изгние.
Get the whole story
Юлия Йорданова (и Павел Панчев): Иконографско тълкование
По „Канал 1“ на Българската национална телевизия излъчват повторение на предаването „Вяра и общество“ с Горан Благоев, в което гостува православната художничка Юлия Станкова.
Появява се кадър с нейна картина, изобразяваща среща на жените мироносици с възкръсналия Божи син.
Павел го вижда и казва удивен:
– Мамо, виж! Иде Сънчо от горица!
Get the whole story
Зорница Иванова: Отново преминаваш (…)
Отново преминаваш и въздухът засяда в гърлото ти,
тази сграда много прилича на онази от снимките,
тази сграда почти шепне обещание за разруха.
Get the whole story
Нели Станева: Офия
Забранявам да пишеш, освен ако не е за самолети. – казва О и разлива с широк жест, прилягащ на дързостта му, чашата ми с кафе, а тя превръща столчето на автобуса в топло усещане за провал.
Всъщност съвсем нямах намерение да пиша. Посегнах към четириъгълното си продължение на ръката само заради привичната на възрастните невъзможност да се взират в преминаващия покрай прозорците пейзаж за повече от 20 секунди. Бях отворила приложение за онлайн банкиране, а сега седях в локва кафе.
Get the whole story
Юлия Йорданова (и Павел Панчев): Онлайн занятие
Гледаме картинката в помагалото и изпълняваме инструкциите: описваме професиите и накрая, разбира се, питаме: „Ти какъв искаш да станеш, когато пораснеш?“.
Започваме:
– Дядото какво работи?
– Полицай.
– Браво! А бабата?
– Прави стени.
– Правилно! Тя е архитект. Строи къщи – обяснявам. – А майката?
Тук видимо се затруднява. Помагам:
Get the whole story
Ина Иванова: Сладкиш с вишни за из път
Неразгадаемото небе над това градче,
което скоро ще напуснем.
Следобедът – пеперуда, омаломощена
от леност, нега и безсъние.
Get the whole story
Надежда Тричкова: Техники за запечатване на образа
ключът е да прихванеш светлината:
навиваш шарените сенки
около глезените като рокля,
усмихваш се и толкова
Get the whole story
Атанаска Илинчева: Часът
След пет ще настъпи промяна,
стъпките ще утихнат,
небето ще посивее,
Get the whole story
