Публикации в категория Авторски текстове (ЛФ)

ЛФ – „Литературата като факт“ – рубриката за публикуване на текстове, които (според нас) имат правото да „останат“: разнолики, разностъпни, но зримо зрели.

Габриела Манова: *** (Гледаш се…)

Гледаш се и сричаш пред себе си:
да, определено можех да съм
по-привлекателна, по-умна,
да си държа езика зад зъбите,
можех да не правя някои грешки,
да бъда свръхжена и свръхчовек,
можех, но не можах.
Get the whole story »

Ирен Филипова: *** (Ирисите…)

ирисите цъфтят
не мога да ги спра
трябва да отпоря ребро
и да размахвам сърцето си пред ликуващите
ти си прахът им
Get the whole story »

Мария Куманова : Шевове

за нещата които
са толкова дълбоко издълбани в мен
когато спешно съм имала
нужда от тропосване кърпене реприза
бродерия отгоре за прикритие
здрава дълга игла е влизала
много нежно много надълбоко
Get the whole story »

Крис Енчев: *** (между две…)

между две прехапвания на устна
може да се приюти
някоя излиняла от употреба
вечност
Get the whole story »

Geert De Kockere: *** (Ik zeg je iets) / *** (I tell you something) / *** (Казвам ти нещо)

***
Ik zeg je iets en je duwt
je voorhoofd in rimpels
zoals een kind
met zijn voeten de dekens
als het niet slapen wil.
Get the whole story »

Андре Шедид: Носители на белези

Мъртвите със счупени лица се надигат
Езикът на унизените се подува
Бурният прилив на жертвите расте
Но пазете се, носители на белези
Get the whole story »

Крис Енчев: *** (тънки процепи…)

тънки процепи
минимално отклонение
изсвирвам тихи издишвания
на един дъх без сурдинка
оставям ги да превърнат студа
в кристални звезди
не предлагам шепи
не искам да освободя извикани думи
експлозията в тъпанчетата
не би ме стоплила
Get the whole story »

Оля Стоянова: Решение за кризата в Близкия Изток

  Късен ноември, привечер. Пръска ситен дъжд – упорит и досаден, а уличните светлини се разтичат като в картина на импресионист – жълтото на светофарите се смесва с червеното на автомобилния трафик, после със синьото от витрините на главната улица – няколко невидими удара на четката, и всичко потича. Хората наоколо не обръщат внимание на такива неща – разминават се, без да се погледнат. Те двете обаче са нещо друго – държат се под ръка и крачат под дъжда. Май се смеят. Говорят оживено, ръкомахат със свободните ръце. Едната жена е около трийсет – черна дълга коса, вързана на опашка. Другата е по-млада – къса кестенява коса, скрита под мъжки каскет. Бързат.
Get the whole story »

Габриела Манова: *** (Тази стая…)

Тази стая сякаш никога не е била размествана.
Щом за пръв път легнах на това легло, разбрах:
на нещата тук няма да им трябва заместване,
само периодично замитане на спомен и страх.
Get the whole story »

Мария Куманова: Лунна светлина

или от другата страна
на слънчогледите
Get the whole story »

Рене Карабаш: Майка ми обиколи света

Била е в Париж
разхождала се е
в градината на статуите
Get the whole story »

„Братовчедката на Зорбас“ и Рене Карабаш

   Новата книга с поезия на Рене Карабаш„Братовчедката на Зорбас“ е вече в книжарниците („Жанет – 45“, оформлението е на Люба Халева, а редактори са Аксиния Михайлова и Надежда Радулова).
 „Има нещо естествено и директно, нещо осезаемо в най-добрите стихотворения тук. Като да усетиш семката от домата между зъбите си, сцепената вежда, вкуса на смъртта и детството. Личен репортаж за пътя и порастването – подир трабанта на миналото, бащата – градинар и гробар, пътешествията на майката през магнитите от чужди градове на хладилника, запушените с дъвка ключалки, през които все пак успяваш да зърнеш – смърт няма. Прямо и лично, намерило себе си писане.“, казва за „Братовчедката на Зорбас“ Георги Господинов.
Get the whole story »

Рене Карабаш: Без смърт

Баба умря
няколко дни след
нà ти семе от мойте домати
погребението мина нормално
посяхме баба в земята
плакахме много да я полеем
така се правело ни казаха
Get the whole story »

Гюнтер Кунерт: Лайка*

В метален куршум,
най-доброто, което притежаваме,
ден след ден лети едно мъртво куче
Get the whole story »

Наталия Иванова: *** (Тази нощ…)

Тази нощ дъждът спря
да почуква по прозореца
и помислих: завалял е сняг.
Дори човек да застане под покрив,
той пак усеща, че върху му нещо пада –
Get the whole story »