.
.
Get the whole storyКръстопът
електронно списание за литературата като събитие и събитията в литературата
Публикации в категория Авторски текстове (ЛФ)
Мария Куманова: без заглавие (от великите човешки комедии…)
.
от великите човешки комедии
искам само тази с прорезите в залезите
с многото възможности за катастрофа
с оранжевото което не контролирахме сами
въпреки че ни беше дадено ръководство
опитах да се придържам към него
да отбележа обектите от които да вземем печати
един залез един самолет една комета
няколко различни вида птици
един брас инструмент
нещо карирано
нещо кожено
и първото червено вино за сезона
попълвахме тази карта но печатите се губеха
сякаш със симпатично мастило
събрали един печат изчезваха два други
осъзнали това
много добре осъзнали това
останахме да гоним птици и залези
птици и прорези
първи вкусове и комети
напомнящи самолети
птици напомнящи самолети
Оля Стоянова: Болките на растежа
.
Някога той можеше да разбира
птичия език –
онзи таен език на детството,
когато нямаше непознати думи
и застрашени животински видове –
врабчетата не бяха изчезващ вид,
дроздовете разказваха истории,
а преди буря бързолетите съшиваха небето
с едри бодове.
Как се нарича всичко онова,
което идва после?
Порастване
или екологична катастрофа?
.
Get the whole storyМария Куманова: без заглавие (позволи на солта…)
.
позволи на солта всичките ѝ имена и
въплъщения позволи очертанията на
планини по хоризонта позволи
сляпото петно позволи мъртвата зона
земния божествен ритъм и как всичко е
модел позволи си само да седиш да
наблюдаваш прилива и отлива да гледаш
как текат сълзите как солта се съсирва
по кожата как може с едно движение
вече да се махне как отдавна е
засъхнала колко време седя колко време
те имаше колко стави се схванаха
имаше ли име все още сложи ли
сол по телата сол в захарницата
сол в морето сол в раната
сол като слънце
сол като Бог
.
Get the whole storyОля Стоянова: Бурята на хоризонта
.
Пристига –
до минути светът ще е друг
и той знае, че така трябва да бъде –
понякога небето трябва да трещи,
да гърми,
птиците да притихнат,
тревите да се наведат –
думите да нямат значение,
понякога трябва да наведеш глава,
а това винаги става
по трудния път.
.
Get the whole story
Валентин Дишев: Пластика
.
Дълго време твърдях,
че не бива да насилваш
думите да се повдигат
на пръсти
(важно е те
да го правят
със теб).
Вече съм готов
да призная,
че понякога
това е необходимо –
там някъде,
в пространството между,
понякога отеква
смисълът.
И диша
поетическото тяло.
.
Get the whole storyХристо Мухтанов: без заглавие (броя секундите…)
.
броя секундите – малки иглички,
които се забиват в главата ми:
толкова е остро днес
броя ги и не намирам
как да изпиля върховете им
как да пригладя роенето им
.
Get the whole storyХристина Гутева: три миниатюри
.
да потрепваш
в трелите на вятъра
той да се извива
в твоето мълчание
един е езикът
на болката
.
Get the whole storyНинко Кирилов: така добре
.
така добре да те обичам. а ти
да спиш до късно, късно. така добре
да ти броя и вдишванията, и болките,
и всичко, а ти да пресънуваш всяка
тъмничка вселена, която плаче, стене
или е със криле на гарвани от полети безкрили.
и ето аз будувам вместо двама, мечтаех
да е вместо трима. да не говорим за това,
сега така добре вселената пулсира – кинцуги:
злато или кръв в пукнатините ни. а вече
и множественото число с носталгия помахва
от зад ъгъла. така добре, така добре помахва.
виж ръката му.
.
Йоана Стоянова: три миниатюри
.
думите се плъзгат по мен
като по сапунисана пързалка
като яйце в гърлото
на одобрение
което никога няма да получа
.
Get the whole story
авг.
26
NO
коментара
Мила Люцканова: без заглавие (След една година…)
.
След една година
сляга земята.
Боговете залязват.
Ние мълчим.
Думите слягат,
затихват затиснати
под вкамененото време.
Боговете залязват през март.
Други заемат местата
им.
Ние мълчим
и се кланяме.
Чакаме небето
да слегне над нас.
.
Стихотворението е от книгата на Мила Люцканова „Краят на думите“ („Арс“, 2023 г.).
.
Мила Люцканова в „Кръстопът„
авг.
25
NO
коментара
Нинко Кирилов: Реквием за хората
Ето – хората вече са хора от сутрин до вечер,
а преди те поне се преструваха на измислени ангели,
имитираха болки и грижи, човечност,
и децата залъгваха, че без черни магии са магове.
Хората като жито узряха, но хляб не се случи
и човешкото стана наистина твърде човешко.
И наивните, ние, опитахме, но уви не научихме
как на пропасти да се престорим дори да сме грешници.
Бог прошепва и Бог не крещи над полето от глухи,
те едва се споглеждат и после от работа – вкъщи,
после работа, вкъщи, и сън, и фира от надеждици сухи,
че и утрето няма да бъде все същото.
Ето – хората вече са хора от вечер до сутрин,
не изпращат писмата си, а и даже не са ги написали.
И така тази плахост се превръща във смърт преди смърт,
а животът им вече не става дори за измисляне.
.
Get the whole story
авг.
24
NO
коментара
