Публикации в категория Авторски текстове (ЛФ)

ЛФ – „Литературата като факт“ – рубриката за публикуване на текстове, които (според нас) имат правото да „останат“: разнолики, разностъпни, но зримо зрели.

Елица Мавродинова: Ин и ян

За думи молих,
думи ми се дадоха.
Ала
не бях се сетила
за тишина да моля.
Get the whole story »

Гергана Гълъбова: Цар Лъв

Цялата година беше ти
Баба ти казва колко си умна –
на три месеца гледаш книжките
сякаш разбираш
Get the whole story »

Вангел Имреоров: времето изтича, (…)

но какво остава след нас?
празни прегръдки,
обещания
Get the whole story »

Доротея Василева: Машини

Рано сутрин бие камбана, оповестяваща нищо.
Може би хората, които живеят наблизо,
са привикнали към звука ѝ, както Бог е
свикнал да не чува молбите ни.
Get the whole story »

Людмила Миндова: Първо очертай (…)

Първо очертай лявата си ръка.
После дясната.
Седни с приятел.
Get the whole story »

Христина Гутева: Три

*
приемам самотата
като дар
всичко друго си отива

Get the whole story »

Еди Румян: Рендетата

Влизането отзад бе толкова грубо, че момчето падна като покосено. Просна се напред, ръцете му едва успяха да се протегнат навреме, за да омекотят удара. Изправи се, целият изцапан в тревни чимове, но не направил и две крачки, глезенът му не издържа и отново се свлече на чорлавата морава. Get the whole story »

Катерина Стойкова: Веднъж отхапах от една ябълка

и си обещах:
Той и аз ще сме приключили,
когато тази ябълка изгние.

Get the whole story »

Юлия Йорданова (и Павел Панчев): Иконографско тълкование

 По „Канал 1“ на Българската национална телевизия излъчват повторение на предаването „Вяра и общество“ с Горан Благоев, в което гостува православната художничка Юлия Станкова.
 Появява се кадър с нейна картина, изобразяваща среща на жените мироносици с възкръсналия Божи син.
 Павел го вижда и казва удивен:
 – Мамо, виж! Иде Сънчо от горица!

Get the whole story »

Зорница Иванова: Отново преминаваш (…)

Отново преминаваш и въздухът засяда в гърлото ти,
тази сграда много прилича на онази от снимките,
тази сграда почти шепне обещание за разруха.
Get the whole story »

Нели Станева: Офия

Забранявам да пишеш, освен ако не е за самолети. – казва О и разлива с широк жест, прилягащ на дързостта му, чашата ми с кафе, а тя превръща столчето на автобуса в топло усещане за провал.

Всъщност съвсем нямах намерение да пиша. Посегнах към четириъгълното си продължение на ръката само заради привичната на възрастните невъзможност да се взират в преминаващия покрай прозорците пейзаж за повече от 20 секунди. Бях отворила приложение за онлайн банкиране, а сега седях в локва кафе.
Get the whole story »

Юлия Йорданова (и Павел Панчев): Онлайн занятие

 Гледаме картинката в помагалото и изпълняваме инструкциите: описваме професиите и накрая, разбира се, питаме: „Ти какъв искаш да станеш, когато пораснеш?“.
 Започваме:
 – Дядото какво работи?
 – Полицай.
 – Браво! А бабата?
 – Прави стени.
 – Правилно! Тя е архитект. Строи къщи – обяснявам. – А майката?
 Тук видимо се затруднява. Помагам:
Get the whole story »

Ина Иванова: Сладкиш с вишни за из път

Неразгадаемото небе над това градче,
което скоро ще напуснем.
Следобедът – пеперуда, омаломощена
от леност, нега и безсъние.
Get the whole story »

Надежда Тричкова: Техники за запечатване на образа

ключът е да прихванеш светлината:
навиваш шарените сенки
около глезените като рокля,
усмихваш се и толкова

Get the whole story »

Атанаска Илинчева: Часът

След пет ще настъпи промяна,
стъпките ще утихнат,
небето ще посивее,
Get the whole story »