Публикации в категория Авторски текстове (ЛФ)

ЛФ – „Литературата като факт“ – рубриката за публикуване на текстове, които (според нас) имат правото да „останат“: разнолики, разностъпни, но зримо зрели.

Иван Станков: Късна смърт (четвърта глава)

  За повечето младежи военната служба има само начало. Краят ѝ е в някакъв друг живот и затова няма да го доживеят. Броените дни, колкото и много да са, минавали бързо, така твърдели старите хора, но това не се отнасяло до службата. Недоспиване, недояждане, миризма на желязо и на пот, мирис на ред и на страх. Особено сред новобранците.
  Богдан Чизмаров чуваше оплакванията на другите войници, но не им даваше ухо. Той в тая школа е с ясна цел и по свое желание. Дори униформата му харесва. Тя те скрива, от теб остават бричът, куртката, нашивките, петлиците, акселбантите, кортиците, сабите и другите дрънкулки. Същността, индивидуалността ти остава невидима за неподготвеното око. Затова само униформените се разпознават добре един друг помежду си. На улицата хората казват веднага: ето този е военен. Това е всичко. От там нататък – нищо няма значение, цялата тежест се поема от униформата. Униформеният човек е винаги по-загадъчен. Особено в очите на жените.
Get the whole story »

Левена Филчева: *** (поредна година ми е)

„в осем и нещо
можеш да разлепиш некролози
на търпението в себе си“

Димитър Гачев

поредна година ми е
осем и нещо

разкъсаните ръбове на некролози
афиши
и празни изказвания Get the whole story »

Констатин Небешков: *** (беше едно от пространствата)

беше едно от пространствата,
в които съм странно направен
от копия, пробождащи
Бог и до кръста
стоварени мърдат, и до пръсти съм празен
без потопа, без влажните корени,
пуснати бавно във почвата Get the whole story »

Гергана Гълъбова: *** (Скръбта е семе)

Скръбта е семе
което се засажда в стомаха
храни се с киселинни дъждове
пуска корени в краката Get the whole story »

Николай Терзийски: Човекът, който преплува морето, за да ми донесе слънцето

Откъс от ръкописа на романа „Звезди под клепачите”

   Баща ми умря в края на юни. В деня, след като навърших трийсет и седем години. И точно четиресет години след запознанството си с майка ми.
   Странно, но го видях за последен път на гробището. На панихидата за четиресет дни на дядо ми.
   Тъжно е, но трябва да го разкажа. Get the whole story »

Албена Тодорова: *** (Ако ние сме риби…)

Ако ние сме риби, които плуват в морето,
любовта е мрежа.
Любовта е ръце, които мятат мрежата.
Любовта е кораб, който пренася рибата.
Любовта е готвач, който я пържи.
Get the whole story »

Станимир Семерджиев: *** (спокойно)

спокойно –
ръцете ни от вихрите на вятъра едно и също сграбчват Get the whole story »

Петър Денчев: Превъртане (откъс от романа)

Тя бяга

   Часът бе пет сутринта.
  Мария се надигна от болничното легло в онази студена сутрин. Помнеше, че беше заспала преди три дни у дома си, а сега се събуждаше тук. Колко дни бяха минали наистина? Чуваше паразитния шум на телевизионен говорител, който чете новините. Но телевизорът не се виждаше. Не можеше да различи думите и изреченията. И започна да възстановява спомените си бавно. Get the whole story »

Палми Ранчев: Камък

Как всичко се променя –
без щрак, без цък.
Болката е неочаквана –
винаги неочаквана. Get the whole story »

Ралица Райкова: Солта на земята

„… онова Царство, в което няма друг начин да се влезе,
освен чрез уподобяването на дете.”

К. С. Луис

   Имаше едно време край морето един продавач на царевица. Всеки ден, от юни до септември, беше все там, а какво правеше през останалите месеци от годината – никой не знаеше и никой не се интересуваше, понеже поначало от самотниците се интересува само тишината. Идваше със своята синя чанта, дребен, жилест, почернял като спаружено листо, с избелели от слънцето дрехи, толкова бели, че цветът им вече не личеше. Отдалеч силуетът му напомняше скулптура от тел. Обхождаше пясъчната ивица от единия край до другия и с дрезгав глас известяваше за присъствието си, надявайки се, че все някой ще пожелае да купи от жълтите царевици. Въпроси като как се казва и къде живее отскачаха от него като гумени топчета; вечер, когато морето утихнеше, когато пясъкът издишаше от себе си суетата на поредния отминал ден, той просто се изпаряваше в здрача, за да се появи отново на сутринта и неуморно да закрачи сред хората.

Get the whole story »

Екатерина Костова: Следа от мигване

Не знам какво остава
след пясъка, отмит от прилива,
когато се разсъмва.
Една следа от мигване,
каквото е животът,
потегля със морето
към хоризонта на отвъдното.
Get the whole story »

Екатерина Григорова: Батискафът

Ако човек иска да разкаже сънищата си,
ще заплува в стари и още по-объркани –
като в дъждовните гори ще бъде риба, живееща сред корените.
Е, аз наистина пътувах с оня малък самолет,
летящ към Боливия – с дъно на батискаф –
само задух и теснотия, с люк, замъглен от прииждащата вода. Get the whole story »

Яна Пункина: Общи неща

Сънувах риби, които изплуваха от мътните води – каза.
Сякаш ти беше трудно да се изплъзнеш от образа им.
Имало в него нещо кошмарно, нещо подсъзнателно.
Твърде рано сутрин едва разбирам какво ми говориш.
Складирам съня ти неразопакован. Get the whole story »

Станимир Семерджиев: *** (представям си ги думите)

представям си ги думите
как удържат на годините
пленяват мравка
и я превръщат в притча за търпението Get the whole story »

„КРЪСТОПЪТ“ – СЪДЪРЖАНИЕ НА БР. 155 – 157 (БР. 10/11/12, октомври – декември 2021, ГОДИНА XIV)

"Глория" - от Огнян Георгиев
  
Съдържание на бр. 155, 156 и 157 на eлектронното списание за литература „Кръстопът” – по раздели (авторите във всеки от тях са подредени по азбучен ред на имената) и категории…
Get the whole story »