Публикации в категория Авторски текстове (ЛФ)

ЛФ – „Литературата като факт“ – рубриката за публикуване на текстове, които (според нас) имат правото да „останат“: разнолики, разностъпни, но зримо зрели.

Поли Муканова: Слънце, слънце, слънце

слънце, слънце, слънце
Get the whole story »

Адам Загаевски: Не трябва да се преселвам в някое стихотворение още

Не трябва да се преселвам в някое стихотворение още,
аз трябва да остана в този свят, в този град.
В поезията само покойниците
могат да се почувстват у дома си;
Get the whole story »

Милен Миланов: Долината на щастливците – кн. 3, 3 – „Вечното завръщане“ (глава 15)

Петнадесет
Вечното завръщане
Get the whole story »

Жермен Дрогенброд: Да пишеш поезия

Да правиш доловимо
недоловимото,
да освобождаваш изгубени думи
от тъмницата на Времето,
да достигаш
най-дълбокото на битието.

Get the whole story »

Георги Константинов: Крилато робство

Свободата отлита
на есенни криле –
някъде към морето,
някъде на юг.
А планинската верига
остава да тежи
в очите ми.
Get the whole story »

Жермен Дрогенброд: Две стихотворения

Светлината
Get the whole story »

Лука Бенаси: Обсада

Каква е тази обсада,
това застрашително струпване на армия
под стените на Троя?
Тя предвещава кораби в пламъци
и червено небе,
Get the whole story »

Георге Паун: Часовникар, който поправя дъги

Моята мисия, още от началото
посочена от звездите,
е да работя, с изгорели клепачи,
да поправям пеперудени крила.
Get the whole story »

Дуан Гуанг: Безплодно поле

Безплодното поле
е наводнено с огън.
Младите стръкове са къси.
Напуканите устни на земята му
остават неми.
Само дърветата в далечината
отронват няколко зелени тона.
Get the whole story »

Райнер Кунце: Две стихотворения

Коректури
                        Ръкописът на твоята книга е… под печат, и коректурите
                        скоро ще бъдат коригирани
                        – сякаш казах „издигнат“ си (Евалд Озерс, 1973)
1
Изморих се да издигам флагове, приятел.
Само над един флаг
искам да се закълна.

2
Над флага с любовно стихотворение.
Get the whole story »

Жермен Дрогенброд: Преминаване

Зимата носи своя студ,
покрива със скреж и северен вятър
голите клони
на мразовития декември.
Get the whole story »

Теодора Лалова: „еднаистория“, разбира се, не е просто една

„еднаистория“ от Джипи (псевдоним на Джан Алфонсо Пачиноти), превод – Нева Мичева, визуална адаптация – Кирил Златков, редактор – София Несторова, изд. „Жанет 45“,2020 г.)

  Живея в Белгия – страна, в която комиксите са част от националната култура. При все това, до момента самата аз не се бях интересувала от графични романи, с две изключения. Едното е свързано с преместването ми в Льовен като студентка – помня колко учудена бях при първия сблъсък с библиотеката на един от съквартирантите ми. До учебниците по право, романите и поезията, изпъкваше и тежка лавица с комикси. До тогава моята представа за комикси се заключаваше в Тинтин или пък Marvel, т.е. или истории за деца, или пък такива, които изискват специален интерес. Съквартирантът ми даде назаем негова любима графична новела за Рембо – да ми покаже, че може една сериозна история („за възрастни“, ако щете) да се разкаже и така. Второто лично изключение е поредицата “Les Cités obscures”, илюстрирана от белгиеца Франсоа Схойтен. Измислен свят, в който хората живеят в градове-държави, всеки един от които се е развил по свой собствен начин и се отличава със свой собствен архитектурен стил. Схойтен е силно повлиян от ар нуво, а рисунките му за пръв път ми разкриха комиксите като визуална наслада.
  Получих „еднаистория“ като подарък от издателството срещу ангажимента да споделя честното си мнение за книгата. Благодаря сърдечно, Манол Пейков!
   Ето какво открих: Get the whole story »

Паоло Валесио: Спомените не принадлежат на никого

                              На М. П.
Приятелка ми беше разказала за това:
когато ковчегът на сестра ѝ бил внесен в църквата,
„точно в този момент“ лъч светлина
от небето (през пролетта май беше?), тогава облачно,
разцепил църквата на две.
Get the whole story »

Иван Христов: Бдин ХVІ

         На проф. Симеон Янев
Днес,
18 март,
беше слънчев
пролетен
ден.
Днес
никой
никого
не уби,
Get the whole story »

Франсиско Бринес: Две стихотворения

Песен на безсънника
Все още е нощ и петелът кукурига.
Get the whole story »