Месечни архиви: април 2009

Димитър Ганев: Тя, моят живот

Името ѝ няма значение. Нито пък описанието ѝ ще ви помогне с нещо. Най-точно би било да се каже, че колкото по-малко знаете за нея, толкова по-добре, и сега ще се постарая да ви обясня защо…

Левена Филчева: атрофия

учудването изведнъж се присви на кълбо,
повдигна лявата му вежда
и подпря уморено лакътя си на сянка
всеки опит да го прогони
засилваше белите кръвни спомени…

„Света гора“ в Пловдив

Представяне в Пловив на новия, девети, брой на Алманах за литература, наука и изкуство „Света гора”, издание на Великотърновския университет ”Св.св. Кирил и Методий”, издателство „Фабер” и издателство „Слово”…

Стефан Минчев: из „Отломки“

***
Мъгливец съм аз
Но твърде разсеян
Виждам през себе си…

Хуан Антонио Берниер: Аниса

Колко красива стая в полумрак, нашата, в дванадесет сутринта.

Нели Добринова: Времеви истории

Нося ръчен часовник (механичен).
Знам, че най-големият му страх е да не загуби ръката ми, защото тогава ще дойде кукувицата, ще пробие дупка в него и ще го превърне в стенен…

Емил Христов: Бунгало*

Това, което наричат пълно безветрие
(поезията отсъства,
както когато се любим на плажа по светло),
лъчите падат перпендикулярно
и неуместно за фотография…

Камелия Спасова: Проглед

да бяхте ме родили в златен век,
не в мрачните кьошета и килери,
където похотта ви свари, все творите,
не възкръсват едноизмерните ви сенки…

Катерина Стойкова-Клемър: Никой не направи супа

В барчето пред болницата
баща ми и аз
пихме кафе и спорихме…

Камелия Спасова: Стаите

Има стаи и стаи
Някои пишат поезия…

Катерина Стойкова: До имигранта, печащ ябълков пай

Много добре знаеш
че няма
да ти хареса.
Мразиш кората на пая
топли ябълки
канела.

Въпреки това се гмуркаш…

Космин Перца: Вечер с предизвестен финал

Пазя равновесие върху въжето,
накланям ръцете, главата,
силите на животното са отвъд моята способност да
разбирам…

Кристин Димитрова: Глас в пустинята

Яжте, това е моята плът, пийте, това е моята кръв. Какво ли е да си умреш с толкова много способности? Даваш живот на другите и те ти искат още. Лекуваш и болните те преследват вън от приемните часове.

Галина Николова: Три стихотворения

ако го измислям още няколко дни
с досегашната скорост и страст,
скоро
ще мога
да го обичам цял живот,
без да се замисля.

но аз спирам…

Мая Любенова: Ирис*

преди здрач
край шосето Ева
предлага ябълки…