Днес, в 18:30 часа, Издателска къща „Жанет 45“ и Културен център Тракарт ви очакват на премиерата на стихосбирката на Катя Белчева „Стъпала в пясъка“.
Кръстопът
електронно списание за литературата като събитие и събитията в литературата
Месечни архиви: ноември 2010
ное. 17
ное.
17
NO
коментара
Още приказки по телефона
Книгата-албум „Универсална среща” ще бъде представена на 18 ноември 2010 г. от 20:30 ч. в „Арт клуб“ (ул. „Цар Иван Асен ІІ“ №6)…
ное. 16
ное.
16
NO
коментара
„Преди да падне нощта“
Снощи, като част от „Кубинските събития в София“ бе представена книгата на Рейналдо Аренас „Преди да падне нощта“ (2010 г., „Жанет-45“, превод – Стоян Йорданов)
ное. 15
ное.
15
NO
коментара
Екатерина Йосифова: Нова страница*
Настоявам за нова страница
за всяко ново стихотворение…
ное. 14
ное.
14
NO
коментара
Цветелина Георгиева: Anno Domini
Страда от липса на докосвания. На мекота. На плътност. Не е обикновено страдание, при което го боли или нещо в него се свива. Не прилича на нараняване. По-скоро е пропусквателна способност. Мембрана. Преминават през него без да ги усети. Моменти, усещания, глътки въздух. После e все едно не са били.
ное. 13
ное.
13
NO
коментара
Представиха брой 23 на „Следва“
Вчера бе представен новия брой – 23 – на списание „Следва“.
ное. 12
ное.
12
NO
коментара
Валентин Дишев: Без заглавие (фото-юген)
Тикла за покрив.
Риба е времето.
ное. 10
Антон Терзиев: Най-добрият
чашите са нискохванати
и погледът е верен пак
и босите крака са едно напред
и няма начин няма никой няма
да заспи през тази вечер
защото кой държи на теб освен поетите?
Прическата на старши лейтенант, позната от снимките в Google, ориентира мен и жена ми към двата празни стола до него. Покатерваме се върху тях и се оглеждаме. Барманката пристига с дебела, пресичаща косо широкия гол гръб плитка и дълбока открита гънка отпред, която разделя рая (или ада) на две сеизмични полукълба. Говорим си за световната литература. Репликите му за книжните тигри плющят като камшик на влюбен в менажерията си звероукротител. Скоро под шапитото пристига и момичето му – администратор в младежкия симфоничен оркестър. Поръчва ѝ голяма водка. Час по-късно тя е по средата на някаква полифонична история, от която помня само емотиконите, а той, пиян, припряно рови в чантата ѝза ключа от квартирата им. Докато го търси, ни поръчва по още една бира, след което – истински джентълмен – си тръгва едва след любезното поисканото разрешение на дамите в заведението. Без ключа. Преди да го догони, с момичето му се разбираме за втора среща…
ное. 09
Емил Христов: Кехлибарената стая
И фикусът угасна
в средата на полувремето,
в ъгъла на стаята
и на родовата памет…
ное. 08
Антон Терзиев: Уникална възможност*
„Знаеш ли какво си ти?
Ти си майонезата в гаден сандвич.
Ето какво си ти.”
What Just Happened
– Чипс, знаеш ли какво?
– Какво?
– Няма да връщаме Берта…
ное. 07
Емил Христов: И такова тяло…
И такова тяло е правилно:
правоверни артерии, невинни вени;
нищо никога не е зараствало
накриво…
