Месечни архиви: май 2011

Бина Калс: Препоръчително към Господ


не ни отваряй пак очите
току-виж мел гибсън изскочи с нов филм
в който ако те бичуват отново
цели 11 минути
не знам как ще го понесем

Методи Джонев: Трески*

кой ли номер пропаст нося…

Бина Калс: Малки светлини


Слизам под моста на въздишките
и виждам как камбанарията лети насън.

Марин Бодаков: Морско сражение

… единствено клишетата въздават справедливост…

(из) „Кратка повест за срама“

Романът „Кратка повест за срама“ от Ангел Игов е вече в книжарниците.

Весела Кучева: Пленник

… дали този друг не е хапещ…

Аксиния Михайлова: Това е друго стихотворение

…а аз изваждам една заблудена пчела…

Теодор П. Христов: Рим

Повторимост, Маргьорит, е името на тъгата.

Орхан Памук в България

Фондация „Елизабет Костова“ има удоволствието да ви покани на серия от събития с писателя Орхан Памук, носител на Нобеловата награда за литература (2006 г.).

Е-книга: „Парченца синьо / Flecks of blue“ от Мая Любенова

Предлагаме ви четвъртата от серията електронни книги на издателство „АРС“ – „Парченца синьо / Flecks of blue“ от Мая Любенова…

„Пергамент“ – с две нови книги с поезия

Премиери на две нови кни на „Пергамент“ – „каза мари“ от Петя Хайнрих и „андрогин“ от Ясен Василев…

Аксиния Михайлова: Препрочитайки Кавафис или пристигането на една варварка

…и да се завърнеш в подредената ти вселена,
обсадена вече от варварския ми смях.

„Разкопчаване на тялото“

  „Разкопчаване на тялото“ („Жанет 45“, 2011 г.) от Аксиния Михайлова вече е в книжарниците.   Можете да чуете разговор на Димитрина Кюркчиева с Аксиния Михайлова в „Артефир“ на БНР – Христо Ботев (в предаването звучат и интервюта с Васил Балев – за новата му книга „Злак“ – както и с Камелия Кондова за нейната книга „Колко […]

Теодор П. Христов: 1881

…и напълниш очите си с влага
да я изпиеш
до острите ръбове
на философски бордей…

Оля Стоянова: Смях

  Когато застава пред вратата вкъщи, той си дава сметка, че се е ухилил като идиот. Звъни настойчиво и продължава да се усмихва. Знае, че жена му автоматично поглежда през шпионката – даже, когато очаква да се прибере от училище деветгодишният им син, който няма как да попадне в полезрението ѝ.
  Ето – сега се чува шум, струва му се, че забелязва движение зад вратата и знае, че тя е там и го гледа. А той се хили като ряпа. Като си помисли как изглежда в нейните очи, му става още по-смешно.
  Тя обаче се бави зад вратата. Той за момент си представя обърканото ѝ изражение. После вратата се отваря рязко и тя е там. Изражението също.