Месечни архиви: октомври 2021

Ренета Бакалова: *** (пред хотела…)

[…] Но една натрапчива мисъл те преследва:

Навярно не им стига времето да пият повече вода,
да гледат по-често нагоре, и да подредят в себе си.
Затова убиват въздуха нарочно.
Иначе ще трябва да допуснат,
че някъде съществуват и други начини за дишане

Виолета Кунева: *** (след потопа…)

[…] да имах капчица поне
по тялото безсрамно
живо

Никола Петров: Предпоследното си лице като покана за белег

[…] Видях те в рейса, носеше предпоследното си лице
като покана за белег…

Крис Енчев: *** (посявам есенно слънце…)

… кой ще е следващият вдъхновител на гласове
коя ще е следващата дива река между пръстите
призовавам милостта на цветните петна по листата…

Ана Мария Гърбич: „Земя 2.0“, фрагмент

Фрагмент от книгата на Ана Мария Гърбич „Земя 2.0″…

Виолета Кунева: *** (… за да влезеш)

[…] на мястото му имаше пролука
достатъчна за да влезеш

Зорница Иванова: *** (Разказвали ли са ти…)

… единствена
основата на камъка,
червеникава текстура,
захлупва и пренарежда
хрониките на света.

Ева Гочева: *** (пред мен върви…)

може би е толкова тиха
защото върви само
със седемте грама
на душата си

Теодора Лалова: *** (Той сменя струните…)

Той сменя струните на китарата си,
аз подчертавам изреченията в книга, в която
все още е двадесети век и някакви двама танцуват
в един крайбрежен хотел.

Камелия Панайотова: *** (Едно набъбващо лято…)

Едно съвсем естествено завръщане
към изначалната идея на живота –

да бъдеш дом за себе си,
без да е нужно да се връщаш
повече.

Никола Петров: По пътя назад

[…] От двете страни
тополи пробождат последното слънце.

Крис Енчев: *** (в крайморски град…)

[…] като обещание за това
че нищо не е толкова страшно
колкото самия страх

Дилян Еленков: *** (тя е още там…)

Стихотворение от Дилян Еленков…

Христина Гутева: *** (красиво да падаш…)

Стихотворение от Христина Гутева и био-библиографска бележка за автора…

Зорница Иванова: *** (Следобедите…)

… като първо изгаряне от коприва
върху мекото на дланта,
като ужилването от пчела,
като сол върху подутините.
Като сродяване със света.