окт. 18
окт.
18
[…] Но една натрапчива мисъл те преследва:
Навярно не им стига времето да пият повече вода,
да гледат по-често нагоре, и да подредят в себе си.
Затова убиват въздуха нарочно.
Иначе ще трябва да допуснат,
че някъде съществуват и други начини за дишане
окт. 17
окт.
17
[…] да имах капчица поне
по тялото безсрамно
живо
окт. 16
окт.
16
[…] Видях те в рейса, носеше предпоследното си лице
като покана за белег…
окт. 15
окт.
15
… кой ще е следващият вдъхновител на гласове
коя ще е следващата дива река между пръстите
призовавам милостта на цветните петна по листата…
окт. 14
окт.
14
Фрагмент от книгата на Ана Мария Гърбич „Земя 2.0″…
окт. 13
окт.
13
[…] на мястото му имаше пролука
достатъчна за да влезеш
окт. 12
окт.
12
… единствена
основата на камъка,
червеникава текстура,
захлупва и пренарежда
хрониките на света.
окт. 11
окт.
11
може би е толкова тиха
защото върви само
със седемте грама
на душата си
окт. 10
окт.
10
Той сменя струните на китарата си,
аз подчертавам изреченията в книга, в която
все още е двадесети век и някакви двама танцуват
в един крайбрежен хотел.
окт. 09
окт.
09
Едно съвсем естествено завръщане
към изначалната идея на живота –
да бъдеш дом за себе си,
без да е нужно да се връщаш
повече.
окт. 08
окт.
08
[…] От двете страни
тополи пробождат последното слънце.
окт. 07
окт.
07
[…] като обещание за това
че нищо не е толкова страшно
колкото самия страх
окт. 06
окт.
06
Стихотворение от Дилян Еленков…
окт. 05
окт.
05
Стихотворение от Христина Гутева и био-библиографска бележка за автора…
окт. 04
окт.
04
… като първо изгаряне от коприва
върху мекото на дланта,
като ужилването от пчела,
като сол върху подутините.
Като сродяване със света.