[…] да имах капчица поне
по тялото безсрамно
живо
Кръстопът
електронно списание за литературата като събитие и събитията в литературата
Месечни архиви: октомври 2021
Виолета Кунева: *** (след потопа…)
Никола Петров: Предпоследното си лице като покана за белег
[…] Видях те в рейса, носеше предпоследното си лице
като покана за белег…
Крис Енчев: *** (посявам есенно слънце…)
… кой ще е следващият вдъхновител на гласове
коя ще е следващата дива река между пръстите
призовавам милостта на цветните петна по листата…
Ана Мария Гърбич: „Земя 2.0“, фрагмент
Фрагмент от книгата на Ана Мария Гърбич „Земя 2.0″…
Виолета Кунева: *** (… за да влезеш)
[…] на мястото му имаше пролука
достатъчна за да влезеш
Зорница Иванова: *** (Разказвали ли са ти…)
… единствена
основата на камъка,
червеникава текстура,
захлупва и пренарежда
хрониките на света.
Ева Гочева: *** (пред мен върви…)
може би е толкова тиха
защото върви само
със седемте грама
на душата си
Теодора Лалова: *** (Той сменя струните…)
Той сменя струните на китарата си,
аз подчертавам изреченията в книга, в която
все още е двадесети век и някакви двама танцуват
в един крайбрежен хотел.
Камелия Панайотова: *** (Едно набъбващо лято…)
Едно съвсем естествено завръщане
към изначалната идея на живота –
да бъдеш дом за себе си,
без да е нужно да се връщаш
повече.
Никола Петров: По пътя назад
[…] От двете страни
тополи пробождат последното слънце.
Крис Енчев: *** (в крайморски град…)
[…] като обещание за това
че нищо не е толкова страшно
колкото самия страх
Христина Гутева: *** (красиво да падаш…)
Стихотворение от Христина Гутева и био-библиографска бележка за автора…
Зорница Иванова: *** (Следобедите…)
… като първо изгаряне от коприва
върху мекото на дланта,
като ужилването от пчела,
като сол върху подутините.
Като сродяване със света.