[…] Но една натрапчива мисъл те преследва:
Навярно не им стига времето да пият повече вода,
да гледат по-често нагоре, и да подредят в себе си.
Затова убиват въздуха нарочно.
Иначе ще трябва да допуснат,
че някъде съществуват и други начини за дишане
[…] да имах капчица поне
по тялото безсрамно
живо
[…] Видях те в рейса, носеше предпоследното си лице
като покана за белег…
… кой ще е следващият вдъхновител на гласове
коя ще е следващата дива река между пръстите
призовавам милостта на цветните петна по листата…
Фрагмент от книгата на Ана Мария Гърбич „Земя 2.0″…
[…] на мястото му имаше пролука
достатъчна за да влезеш
… единствена
основата на камъка,
червеникава текстура,
захлупва и пренарежда
хрониките на света.
може би е толкова тиха
защото върви само
със седемте грама
на душата си
Той сменя струните на китарата си,
аз подчертавам изреченията в книга, в която
все още е двадесети век и някакви двама танцуват
в един крайбрежен хотел.
Едно съвсем естествено завръщане
към изначалната идея на живота –
да бъдеш дом за себе си,
без да е нужно да се връщаш
повече.
[…] От двете страни
тополи пробождат последното слънце.
[…] като обещание за това
че нищо не е толкова страшно
колкото самия страх
Стихотворение от Христина Гутева и био-библиографска бележка за автора…
… като първо изгаряне от коприва
върху мекото на дланта,
като ужилването от пчела,
като сол върху подутините.
Като сродяване със света.
Ако имате проблеми, свързани с навигацията в сайта, неговия "изглед" или ако нещо не Ви харесва, или имате препоръки и мнение, молим Ви, пишете ни на arsmedia@mail.bg . Благодарим Ви.
„Public Republic“