[…] и постепенно заспиваме.
Кръстопът
електронно списание за литературата като събитие и събитията в литературата
Месечни архиви: ноември 2021
ное. 18
ное.
18
NO
коментара
Атанас Вълов: Това не е любовна песен
Няма да ти казвам колко си хубава
няма да пиша за косите устните очите
гърдите краката ръцете зъбите и други
части от анатомията това не е най-важното
няма да обличам чувствата си в прилагателни
няма да говоря за луната и звездите превъзбудено
това не е любовна песен или сонет
луната всяка вечер виси накриво в рамката –
врата към сън увиснала на пантите
ное. 17
ное.
17
NO
коментара
Емилия Найденова: *** ( Продъненото дюшеме на първия етаж)
Продъненото дюшеме на първия етаж,
в което пропада кракът ми,
докато тичам към мивката,
за да проверя спряна ли е водата,
изключено ли е всичко
ное. 16
ное.
16
NO
коментара
Стефан Иванов: облачни
перест съм
ти приятелю си кълбест
и не слизаме долу
само горе
ное. 15
ное.
15
NO
коментара
Ина Иванова: *** (Намерѝ име на този ден)
Намерѝ име на този ден,
име, мъхнато като клепачите
на новородена сърна,
синьо и прозирно зелено
като криле на водно конче,
променливо име намери
тайно и благодатно.
ное. 14
ное.
14
NO
коментара
Ванина Димова: Ферментирам
Заваля по тъмно.
Колко такива вечери са нужни, за да
повярвам в есента ?
Студено и крайно време е.
ное. 13
ное.
13
NO
коментара
Румен Павлов: *** ( Човекът, който се раздели на две половини)
човекът
който се раздели на две половини
черни птици които отлетяха
и розови цветя
които не поникнаха
първоначално бе със шлифер
и каскет
ное. 12
ное.
12
NO
коментара
Мария Игнатова: *** ( спомените се учат да сънуват)
спомените се учат да сънуват
влакът потрепва и се будя за секунда
времето пулсира върху шията Му
и аз не зная как да го обхвана
пръстите безсилни ми се виждат
ное. 11
ное.
11
NO
коментара
Теодора Георгиева: Сервитьорката Мила
Моля я да ми каже името си,
когато ми подава кафето.
Ми се изплъзва през ъглите на усмивката,
а Ла гали ушите като перото на синигер.
ное. 10
ное.
10
NO
коментара
Лилия Йовнова: LONG DISTANCE
Омръзна ми да говоря
за момичето, което бях,
като за човек, с когото
връзката ни от разстояние
ное. 09
ное.
09
NO
коментара
Бояна Узунова: Само любов ще се случва
някъде там
сред полята от утрини
из горите от ванилии
подреждах книгите и измивах прахта
приготвях гозбите и пълнех менците
ное. 08
ное.
08
NO
коментара
Яна Монева: *** ( Когато той напусна неочаквано)
когато той напусна неочаквано,
крайностите и краищата изпъваха небето
като изпран чаршаф на легло,
в което се страхувам да легна без теб.
когато ти си отиде, пристигнах на мястото,
на което си говорихме последно, откъснах диви цветя…
ное. 07
ное.
07
NO
коментара
Стамена Дацева: Справедливост
За земята е все едно
кой стъпва по нея и
кой става част от нея –
тя си има свое собствено
ное. 06
ное.
06
NO
коментара
Бояна Петкова: *** (Не е хубаво)
не е хубаво
казват
поезията да е злободневна
да споменава
градски реалии
храна
психотерапия
ное. 05
ное.
05
NO
коментара
Пейчо Кънев: През един следобед, в един свят
Слънцето свети с пластмасови лъчи, трамваите
тракат безнадеждно, черни птици бродират небето;
приятелите ми са отвъд голямата вода и
се усмихват през дигиталните екрани,
други пък загубих в катастрофи и бели свръхдози
в мрака;
