[…] да пристигам като потъващ кораб,
да заставам оголена жица
сред всички цветя […]
Кръстопът
електронно списание за литературата като събитие и събитията в литературата
Месечни архиви: декември 2021
Теа Монева: поклонник на поезията
Надежда Тричкова: Експонати
[…] на вечеря мислим само за това:
да положа тялото ти в облак,
да ме заровиш в Северно море […]
Симона Алекс: Две истории
Отопляването с парно изглежда ще доведе до глобална среща на горното и долното небе. […]
Антонина Георгиева: Излишен Съвет
[…] Ще накъса, ще смачка ли листа,
върху който е записал нещо –
нещо важно, вече никому потребно –
или ще прегъне леко и веднъж, […]
Симона Алекс: Мутации
Мутации 1 На спортното състезание е дошъл и папагалът. Той е редовен посетител и винаги е облечен в бял костюм и щръкнала вратовръзка. Поддържа формата си със скокове. Винаги можете да видите с него жена му – висока блондинка с оранжеви очи. Токчетата на обувките ѝ са по-големи от съпруга ѝ. А той опитва да […]
Петя Богданова: *** (днес тревата е по-ниска)
[…] да се разтворя
както в думите се разтварям
когато са пресни и влажни […]
Цветозар Цаков: Без колан
[…] залегнах аз, ей така, както си вървях, да снимам един охлюв на тротоара. Той хич не се трогна от съвсем близкото ми присъствие, а продължи да си пълзи, на първа скорост и без предпазен колан, с несъзнателната смелост на всички изгреви […]
Теа Монева: бог
[…] и ти си бог, всеки твой атом,
раздробен на протони, електрони […]
Симона Алекс: За екзотичните пътувания
В екзотичните страни винаги си заобиколен от летящи перуки с различни цветове. Интересна гледка, която можеш да наблюдаваш и без очи, нали си чужденец. Музиката свири безшумно, но това е много по-лезно за свирещия пианист със счупени пръсти. А на улицата една жена просто лакира коленете, кърпи косите, забива колчета в асфалта. Услу-гите ѝ са […]
Ана Цанкова: ние сме изгубеното поколение
[…] но ние
ние сме изгубеното поколение
и ботушите ни се пълнят със сняг […]
Айлин Топлева: *** (Говоря ти…)
[…] знам, че това е онази органична материя,
от която са спомените […]
Теодора Тотева: *** (Тази сутрин нещо безкрайно…)
[…] сякаш се счупи човек в ръцете ми
– познах там сърцето му […]
Николай Генов: Вместо картичка
[…] зает съм да мисля
колко крушения
могат да станат без кораби […]
Надежда Тричкова: Невена от радиото
[…] лесно е, казваш,
езикът едва допира небцето
„като целувка по рамото е“, като сън […]
Андриан Захариев: Вкус на сънище
[…] Няма да намеря покой, докато не видя как залезът слиза с твоите глезени;
докато не чуя как вятърът прошепва името ти на езика на глициниите. […]