Месечни архиви: декември 2021

Теа Монева: поклонник на поезията

[…] да пристигам като потъващ кораб,
да заставам оголена жица
сред всички цветя […]

Надежда Тричкова: Експонати

[…] на вечеря мислим само за това:
да положа тялото ти в облак,
да ме заровиш в Северно море […]

Симона Алекс: Две истории

Отопляването с парно изглежда ще доведе до глобална среща на горното и долното небе. […]

Антонина Георгиева: Излишен Съвет

[…] Ще накъса, ще смачка ли листа,
върху който е записал нещо –
нещо важно, вече никому потребно –
или ще прегъне леко и веднъж, […]

Симона Алекс: Мутации

Мутации 1   На спортното състезание е дошъл и папагалът. Той е редовен посетител и винаги е облечен в бял костюм и щръкнала вратовръзка. Поддържа формата си със скокове. Винаги можете да видите с него жена му – висока блондинка с оранжеви очи. Токчетата на обувките ѝ са по-големи от съпруга ѝ. А той опитва да […]

Петя Богданова: *** (днес тревата е по-ниска)

[…] да се разтворя
както в думите се разтварям
когато са пресни и влажни […]

Цветозар Цаков: Без колан

[…] залегнах аз, ей така, както си вървях, да снимам един охлюв на тротоара. Той хич не се трогна от съвсем близкото ми присъствие, а продължи да си пълзи, на първа скорост и без предпазен колан, с несъзнателната смелост на всички изгреви […]

Теа Монева: бог

[…] и ти си бог, всеки твой атом,
раздробен на протони, електрони […]

Симона Алекс: За екзотичните пътувания

  В екзотичните страни винаги си заобиколен от летящи перуки с различни цветове. Интересна гледка, която можеш да наблюдаваш и без очи, нали си чужденец. Музиката свири безшумно, но това е много по-лезно за свирещия пианист със счупени пръсти. А на улицата една жена просто лакира коленете, кърпи косите, забива колчета в асфалта. Услу-гите ѝ са […]

Ана Цанкова: ние сме изгубеното поколение

[…] но ние
ние сме изгубеното поколение
и ботушите ни се пълнят със сняг […]

Айлин Топлева: *** (Говоря ти…)

[…] знам, че това е онази органична материя,
от която са спомените […]

Теодора Тотева: *** (Тази сутрин нещо безкрайно…)

[…] сякаш се счупи човек в ръцете ми
– познах там сърцето му […]

Николай Генов: Вместо картичка

[…] зает съм да мисля
колко крушения
могат да станат без кораби […]

Надежда Тричкова: Невена от радиото

[…] лесно е, казваш,
езикът едва допира небцето
„като целувка по рамото е“, като сън […]

Андриан Захариев: Вкус на сънище

[…] Няма да намеря покой, докато не видя как залезът слиза с твоите глезени;
докато не чуя как вятърът прошепва името ти на езика на глициниите. […]