[…] бях неподвижна дебнех
за поместването на крилото
допира на перото
плъзгащата му повърхност
когато се събудя ще съм перла […]
Кръстопът
електронно списание за литературата като събитие и събитията в литературата
Месечни архиви: декември 2021
дек. 18
дек.
18
NO
коментара
Мария Куманова: PEARL’S GIRL
дек. 17
дек.
17
NO
коментара
Цочо Бояджиев е новият лауреат на Националната награда за поезия „Иван Николов“
Националната награда за поезия „Иван Николов” беше връчена днес (17 декември) на официална церемония в галерия „Кредо Бонум“ в София…
дек. 17
дек.
17
NO
коментара
Златозар Петров: ЗАПЛЮВАНЕ (детска игра)
[…] За теб очите огледалото нощта
За мен извивката на шията гръдта
За теб стареещото време паметта […]
дек. 17
дек.
17
NO
коментара
Лидия Кирилова за дебютната стихосбирка на Златина Димитрова: „Гробище за слонове“ или опит за разбиране
[…] Ще ни разведе из дебрите на паметта, за да ни покаже как крайъгълните камъни на пътя, който сме изминали, са вградени в общата конструкция на настоящето, а то самото е ключовият камък на арката на пребиваването ни, който не може да я крепи без миналото. То не се забравя, също като карането на колело, дума пред дума, спомен подир спомен, слон след слон – до гробище. Животът е низ от случайности и съвпадения, но накрая винаги е гробището. Свещено като храм място, храм на слонската памет на поколенията. Най-цветното петно в града. […]
дек. 16
дек.
16
NO
коментара
Александър Байтошев: Проект Анима (1)
[…] Седя в голата стая. ТЯ влиза и ме вижда.
На лицето си носи маска на лисица.
Ръцете ѝ са сини. Гали тялото ми и аз не се страхувам […]
дек. 15
дек.
15
NO
коментара
Преслава Виденова: Отблизо
[…] Ретините се смущават твърде често напоследък.
Дават повторения, където и да ида.
дек. 14
дек.
14
NO
коментара
Айлин Топлева: *** (когато вървиш…)
[…] не усещаш че те наблюдавам
но ето така ставаш различен
частиците в теб се променят
отразяват светлината в точната дължина за очите ми […]
дек. 13
дек.
13
NO
коментара
Вангел Имреоров: *** (онази вечер…)
[…] така кротко ме затрупа
така тихо те обикнах
аз – твоят снежен човек
ти – снежният ми ангел
дек. 12
дек.
12
NO
коментара
Антонина Георгиева: Свръхнова
[…] Свръхочакването избледнява
и всичко изглежда същото, но без да е.
Страхувам се, че съм пропуснала мига […]
дек. 11
дек.
11
NO
коментара
Петя Богданова: *** (пътят към съвършеното ми разобличаване…)
[…] тежки горещи очи
дребни стъпки тихи ядове
сега свалям тази кожа […]
дек. 10
дек.
10
NO
коментара
Момчил Миланов: Лято в Бурландия (откъс от втора глава)
[…] Рехавият сняг изчезваше още преди да е докоснал паважа. Щерн хвърли поглед назад и видя приближаващия се трамвай. Защо все така се случваше, че трябваше да тича? Ако разписанието на градския транспорт се спазваше, той пръв би го закарфичил над леглото си, докато го научи наизуст, но това беше напълно безсмислено упражнение по мнемоника. […]
дек. 09
дек.
09
NO
коментара
Ана Цанкова: *** (Разкажи ми история…)
[…] полека свиквам
с думата мое
с белега мое
с болката мое […]
дек. 08
дек.
08
NO
коментара
Николай Генов: Материя без памет
[…] Книгите наистина са там и не говорят:
първата материя
винаги ще разполага с последната ни дума […]
дек. 07
дек.
07
NO
коментара
Преслава Виденова: Корен
[…] Пръстените в ствола
бяха мощите на близки.
Стволът бе поникнал
наобратно в почвата […]
дек. 06
дек.
06
NO
коментара
Теодора Тотева: *** (Боже на смелите…)
[…] Кой спасява човека –
този толкова крехък порцелан на хилядолетието,
който вечно ридае
и се смее и в прах потъва
и в светлина се връща […]
