Кръстопът

ян. 18

ян. 18 NO коментара

Констатин Небешков: *** (беше едно от пространствата)

[…] в това вечно пространство, доколко е истинно,
потопът няма да стане. и хубаво. […]

ян. 17

ян. 17 NO коментара

Гергана Гълъбова: *** (Скръбта е семе)

[…] Скръбта е череша
която не може да се изкорени […]

ян. 16

ян. 16 NO коментара

Николай Терзийски: Човекът, който преплува морето, за да ми донесе слънцето

[…] Не помня първия път, когато съм го видял. Нелепица на паметта. Кой е устроил мозъка на човеците по толкова глупав начин? Господ не би допуснал такава грешка. Дяволът? Как би могъл да се намеси в подобно нещо, та нали човекът е Божие творение? Впрочем, той не вярваше нито в Бога, нито в дявола. В църква влизаше само за да разгледа красотата на дърворезбите и иконите… или просто за да се усмихне и да се наслади на тишината. Той вярваше в тишината. […]

ян. 15

ян. 15 NO коментара

Албена Тодорова: *** (Ако ние сме риби…)

[…] Любовта е ръце, които мятат мрежата.
Любовта е кораб, който пренася рибата.
Любовта е готвач, който я пържи. […]

ян. 15

ян. 15 NO коментара

Станимир Семерджиев: *** (спокойно…)

[…] ръцете ни от вихрите на вятъра едно и също сграбчват
краката ни на всички в една река са потопени […]

ян. 14

ян. 14 NO коментара

Петър Денчев: Превъртане (откъс от романа)

[…] Когато Мария връща този телевизионен спомен в мислите си, продължава да лежи на плажа с уста пълна с пясък. Лежи и се опитва да прогони чайката, която сякаш иска да избоде очите ѝ. Мария маха с ръце, чайката се плаши, ала пак се приближава. Глупава работа. Мисли си Мария. Човек не може да умре на спокойствие. Човек не може да умре поне като герой в собствените си мисли. Все ще се появи някаква нещастна птица, която да го разсее… […]

ян. 13

ян. 13 NO коментара

Палми Ранчев: Камък

[…] Или продължава.
И смъртта е само камъкът
километричен, отбелязва…
Километри ли? […]

ян. 12

ян. 12 NO коментара

Ралица Райкова: Солта на земята

[…] Отдалеч силуетът му напомняше скулптура от тел. Обхождаше пясъчната ивица от единия край до другия и с дрезгав глас известяваше за присъствието си, надявайки се, че все някой ще пожелае да купи от жълтите царевици. Въпроси като как се казва и къде живее отскачаха от него като гумени топчета; вечер, когато морето утихнеше, когато пясъкът издишаше от себе си суетата на поредния отминал ден, той просто се изпаряваше в здрача, за да се появи отново на сутринта и неуморно да закрачи сред хората. […]

ян. 11

ян. 11 NO коментара

Екатерина Костова: Следа от мигване

[…] А нощем като пеперуда диамантена
да кацне върху Санта Барбара луната.
Да чуе чужденецът шепота
на утрото и да поиска
тук да остане още малко
или повече –
защо ли не до края си. […]

ян. 10

ян. 10 NO коментара

Екатерина Григорова: Батискафът

[…] Единият се изчерви, докато размазваше бузата си в стъклото отвън,
сякаш притиснат от войнишки лакът –
с изкривени скули и сценична усмивка […]

ян. 09

ян. 09 NO коментара

Яна Пункина: Общи неща

[…] Това което изплува, не е кошмарно, не е подсъзнателно,
само е нещо ново
и е нещо общо. […]

ян. 08

ян. 08 1 коментара

Станимир Семерджиев: *** (представям си ги думите)

[…] представям си ги думите
как удържат на годините
пленяват мравка
и я превръщат в притча за търпението […]

ян. 07

ян. 07 NO коментара