[…] Ния също се чудеше какво се случва с писмата на брат ѝ, затова ѝ хрумна да проследи пътя на последното, щом той го връчи на пощальонката. Момичето я последва, както беше яхнало пръчката конче, и с учудване установи, че тя не занася писмото в пощата, а го дава на майка им.[…]
Кръстопът
електронно списание за литературата като събитие и събитията в литературата
Месечни архиви: февруари 2022
фев. 15
фев.
15
NO
коментара
Светла Радкова: Две стихотворения
Три стихотворения на Светла Радкова и био-библиографска бележка за автора…
фев. 14
фев.
14
NO
коментара
Мартина Недялкова: Самотен пътник
[…] Ти бе просто самотен пътник. И преминаваше през този чужд свят без перспектива за връщане. Затова и безкръвният ти протест си оставаше плътно затворен зад железните порти, където бе заключил острия си ум и чувствителната си душа. […]
фев. 13
фев.
13
NO
коментара
Неделник
„Неделник“ е новата ни инициатива, която иска да ви предлага четива, аудио и видео, достатъчни да пътувате с часове в света на литературата, че и – занапред – за „цяла неделя“. Ще го правим като насочваме вниманието ви – чрез кратки описания и вградени в тях директни хиперлинкове – към „места в мрежата“ (списания, сайтове, блогове, влогове, подкасти, „канали“ в YouTube и т.н.), които последователно защитават вглеждането си в литературата като отговорна и смислена мисия; „места“, подкрепата и уважението си към които изразяваме и по този начин. Ще ви предлагаме и съдържание, насочено към по-неопитна и млада аудитория, „говорещо“ на по-близък за нея език, за да подкрепим и това усилие за приобщаване към книгата и четенето…
фев. 13
фев.
13
NO
коментара
Йорданка Белева: Редактиране на стихотворение
Случва се когато говорим да виждам
в плитчината на думите
дълбоките основания на смъртта. […]
фев. 12
фев.
12
NO
коментара
Маламир Николов: *** (Да видиш…)
[…] няма по-страшно нещо от това
да видиш
как някой затваря вратата
след пеперудата.
фев. 11
фев.
11
NO
коментара
Елица Мавродинова: Просветлението на Тезей
[…] Загърбва го и тръгва към земята
в недрата на самотния му остров,
където е отглеждал своя звяр
безбройни разточителни години
и няма извинителна причина
да продължава да го храни днес. […]
фев. 10
фев.
10
NO
коментара
Маламир Николов: Последни думи
[…] Накрая оцелява този, който е обречен да разкаже.
фев. 10
фев.
10
NO
коментара
„КРЪСТОПЪТ“ – СЪДЪРЖАНИЕ НА БР. 158 (януари 2022, ГОДИНА XV)
Съдържание на бр. 158 на eлектронното списание за литература „Кръстопът” – по раздели (авторите във всеки от тях са подредени по азбучен ред на имената) и категории…
фев. 09
фев.
09
NO
коментара
Калина Линкова: Тялото на лятото
под януарския скреж привиждам грацилното тяло на лятото – полюшва остри рамене, флиртува изплъзва се ловко от лапите на нощта, търкулва боровинков смях по зелените пасбища на юни пътува надлъж с привечерните разговори – кораби, които разбиват леда в златостенната чаша на юли премрежен е август – оса, която се слива навеки с плътта на […]
фев. 08
фев.
08
NO
коментара
Стефан Гончаров: Атон
[…] защото царството небесно е тумор
който расте и се лекува
с любов
фев. 07
фев.
07
NO
коментара
Елица Мавродинова: Преследване
[…] Не ме оплаквай, майко. Аз съм тяло:
единствено страхът ме прави жива.
И само звярът, който не познавам,
е моят звяр.
Защото Аз съм дивечът.
фев. 06
фев.
06
NO
коментара
Милена Спириева: *** (напуска темата…)
Можете да поръчате книгата на Милена Спириева „Когато темата бяга от времето“ (АРС, 2018), в която е включено това стихотворение.
фев. 05
фев.
05
NO
коментара
Стефан Гончаров: Две стихотворения
[…] сълзите ми изскачат
като разкъсан заек
от устата
на сляпа вълчица
която цял живот ще търси
и намира
една и съща плячка
фев. 04
фев.
04
NO
коментара
Боряна Богданова: Кръгло
[…] Не се обръщам, за да проверя кой не ме (на)пуска още –
знам.
Не се умира толкова лесно.
