има небе над мен
под фъстъчените си черупки
в сочен ужас сочим
анахроничните караули
на чуждо безумие
сноват неспираеми
натруфени локвени ботуши
Кръстопът
електронно списание за литературата като събитие и събитията в литературата
Месечни архиви: април 2022
Йоана Стоянова: Има небе над мен
Иван С. Вълев: Никога повече
[…[ ще расте само тревата, ще зеленее, милостиво ще скрива
телата струпани в хор, очите обрасли в коприва
Атанас Вълов: Сцени от един семеен живот
Мълчанието все повече се получава
и по-умели ставаме в отбягванията,
делници събличаме в различни стаи,
но за Пандора да говорим не умеем.
Камелия Панайотова: *** ( винаги съм смятала за нищо работа времето)
винаги съм смятала за нищо работа времето
по-смели са онези които вярваха
в поражението му
и то наистина не ме е застигало
наред с цялото човечество наоколо
не съм имала нужда да изговарям утехата
тревогата не ме е събуждала нощем
Теодора Георгиева: *** ( В реда на нещата е… )
В реда на нещата е
да те събудят тракащите зъби
на пишещата машина,
да затвориш прозореца,
да не настинат думите ѝ
преди съня си да разкриеш
Цветелина Александрова: Златният кон
[…] Два скока – и е до мен. Обгръщам го с ръце, а той навежда красивата си глава и гальовно изпръхтява в ямката на шията ми. Изромолява музика – нежна, пръхкава, като дъждовни искрици. Повдигам глава – но какъв ти дъжд, слънцето се е разляло като крем карамел върху небето… Очите ме заболяват от взиране, всичко ми се размазва. Стискам клепачи, а дъждовните капки се уголемяват и вече барабанят по главата ми… […]
Яна Пункина: сърдечен червей
[…] Ако там има някакъв разум, казва,
като го гледам какви ги върши,
не искам да знам, че го има.
Никола Петров: Идват облаци със сребърни нишки
[…] Започва се отприщването на нещата, бавени
от бавните години, идва адът на годините,
започва лятото на ада.
Затова подай ми безполезната си длан.
Наталия Иванова: *** (Когато се изправиш пред омразата…)
[…] Ще значи за историята да бъде сякаш
не си успял да защитиш най-скъпото,
но ти ще знаеш, че напротив:
това е всичко, което си могъл да сториш.
Станимир Семерджиев: *** (какво направих…)
[…] че не е моя мъдростта,
а само преразказвам […]
CALLIPOESIS: СРЕЩА МЕЖДУ ПОЕЗИЯТА И КАЛИГРАФИЯТА
Участници в тазгодишното издание са поетите Ана Цанкова, Вангел Имреоров, Златина Димитрова, Надежда Тричкова, Никола Петров и Христо Мухтанов, както и калиграфите Даяна Доросиева, Вадим Димитров и Иван Станев (City.Thru.Calligraphy), Венцислав Джоков и Елизавета Дюлгерова.
Преслава Виденова: Катехизис
[…] Слузта по алвеолите ме смазва;
щадя респираторните си органи. […]
Неделник/8
“Литературен Неделник“ е новата ни инициатива, която иска да ви предлага четива, аудио и видео, достатъчни да пътувате с часове в света на литературата, че и – занапред – за „цяла неделя“. Ще го правим като насочваме вниманието ви – чрез кратки описания и вградени в тях директни хиперлинкове – към „места в мрежата“ (списания, сайтове, блогове, влогове, подкасти, „канали“ в YouTube и т.н.), които последователно защитават вглеждането си в литературата като отговорна и смислена мисия; „места“, подкрепата и уважението си към които изразяваме и по този начин. Ще ви предлагаме и съдържание, насочено към по-неопитна и млада аудитория, „говорещо“ на по-близък за нея език, за да подкрепим и това усилие за приобщаване към книгата и четенето…
Преслава Виденова: Рефлекс
[…] Не ранява, не държи двуострия кинжал
на подлостта,
не е двусмислено внушение […]